Три съдебни дела, касаещи дейността на ОПЛ
През последната година Адвокатско дружество Шаркова и партньори се ангажира със защитата на общопрактикуващи лекари по повод казуси, възникнали във връзка с ползването на отпуск поради временна неработоспособност. Представяме Ви три от най-интересните дела:
1. Налагане на множество санкции поради невписване на УИН на заместващ лекар в листове за амбулаторни прегледи.
Фактите:
При извършена проверка е установено, че д-р К. Т. е била във временна неработоспособност за определен период от време, за които няма постъпило уведомление в СЗОК. Констатирано е нарушение на изискванията на чл. 122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., съгласно който при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ.
По отношение на издадените през периода на временна неработоспособност амбулаторни листове на 162 бр. ЗОЛ е установена липсата на име и УИН на заместващия лекар. Административният орган приема, че констатираното е нарушение на изискванията на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., съгласно който в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, попълва всички медицински документи с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на титуляря, подписва ги и подпечатва с личния си печат и/или печата на лечебното заведение. Във всички случаи се вписва регистрационният номер на практиката на замествания общопрактикуващ лекар (ОПЛ). СРЗОК налага 162 санкции по 50 лева за всеки амбулаторен лист, в който не са изпълнени горните изисквания.
За правото:
Съдът отменя заповедта за санкции по отношение на 162 бр. санкции по 50 лева и потвърждава единствено санцията в размер на 50 лева за липсващото уведомление за отсъствие. Мотивите на съда са следните:
В конкретния случай всички 162 санкции са наложени на основание чл. 416, ал. 1, но посочената за нарушена норма (чл.140, ал. 1 и 5) систематически се намира в Глава Седемнадесета, раздел III „Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ”. По изложените съображение, касационната инстанция намира, че правното основание за налагане на санкциите, в частта по т. II, 1 до т.162 от оспорената заповед, не съответства на изложените фактически основания по отношение на санкционната норма.
Основателни са възраженията на касатора, че с оглед безспорно установеното отсъствие на общопрактикуващия лекар – титуляр поради временна неработоспособност за посочените периоди 12.05.2020 г. – 20.05.2020 г. и 26.05.2020 г. – 05.06.2020 г., не може да се изисква от същия да извършва или да контролира дейността на заместника. При анализа на нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. се налага изводът, че в срока на заместване, заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката. В конкретната хипотеза субект – носител на задължението е заместникът.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че описаните в т. II, 1 до т.162 от оспорената заповед нарушения на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. не се субсумират в хипотезата на нормата на чл. 416, ал. 1 НРД за МД 2020 – 2022 г. Оспорената заповед, в частта по т. II, 1 до т.162, е издадена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. В конкретния случай не се спори, че пациентите, посочени в 162 – броя амбулаторни листи са получили извънболнична медицинска помощ своевременно. Въпреки личните си здравословни проблеми, с оглед представената Епикриза от УМБАЛ „Софиямед“ и медицински протокол на ЛКК от 13.05.2020 г., д-р К. Таслакова е осигурила свой заместник за периода на отсъствието си поради временна неработоспособност, като е охранила правата на пациентите, установени в чл. 81 от Закона за здравето – на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, отчитайки и въведеното извънредното положение, в резултат на пандемията от коронавирус (COVID-19), обявено на 13 март 2020 г.
(Решение 2113/2022 г. постановено по адм. дело No 9711/2021 г. на ВАС, шесто отделение).
2. Покана за възстановяване на суми, изплатени за преглед на пациенти в срока на ползване на отпуск за временна неработоспособност:
Фактите:
Съгласно справка от НЗОК с вх. № 35-00-1778/17.08.2020 г., д-р Г. Д. е ползвал обезщетение от НОИ за временна неработоспособност за периода от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г. В периода на ползвано обезщетение от НОИ за временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г. в РЗОК – Пловдив липсва депозирано от д-р Д. – управител на лечебно заведение „Д-р Г. Д. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД уведомително писмо за отсъствие в горепосочения период, което е прието, че е в нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 3 НРД МД 2020-2022 г. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № 55/15.09.2020 г., в който за всеки един от посочените пунктове от 1.1 до 1.153 е установено неоснователно получено заплащане за извършени диспансерни и профилактични прегледи на задължително осигурени лица /ЗОЛ/ от д-р Г. Д. по време на периода на ползвано от него обезщетение от НОИ за временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., за което не е уведомил РЗОК – Пловдив. С оглед посочените обстоятелства и поради неспазване на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във връзка с чл. 122, ал. 3 НРД за МД 2020-2022 г. е прието, че стойността на прегледите, извършени в периода 12.06.2020 г. – 30.06.2020 г. в общ размер на 2289, 60 лв. следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.
Съгласно чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020 – 2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. При извършената проверка е установено, че д-р Д. е бил във временна неработоспособност за периода 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., за който няма постъпило уведомление в РЗОК-Пловдив. Констатирано е нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. По делото е установено, че д-р Джонов не е уведомил РЗОК – Пловдив за разрешения му отпуск по болест за целия период на временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., включващ и спорния период от 12.06.2020 г. до 30.06.2020 г. Затова, административният орган го е санкционирал за неизпълнение на задължението по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено, или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. От събраните по делото доказателства се установява, че д-р Джонов не само не е отсъствал, но е работил и е извършил профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската му листа. От показанията на свидетелите Пенчев и Раденов, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2021 г., се установява, че лицата са прегледани от д-р Д. в кабинета му в [населено място], направени са им ЕКГ и са им предявени амбулаторни листове, като са потвърдили, че същите са подписани от тях. Показанията са конкретни и последователни, поради което настоящата инстанция счита, че следва да бъдат кредитирани. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и представените копия от амбулаторни листове, издадени през релевантния период от д-р Д. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че оборването на доказателствената им сила не е надлежно проведено, респ. не е доказана неавтентичността им, която се твърди от ответника. Анализът на доказателствената съвкупност води до извод, че през релевантния период д-р Д. е бил в болнични, но е продължил да работи и да изпълнява задълженията си по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетелките Ангелова и Трайкова, тъй като последните не възпроизвеждат непосредствени възприятия, досежно реално извършваната от д-р Д. дейност в кабинета му през посочения период.
За правото:
Предвид изложеното, посочените предпоставки за събиране на суми получени без правно основание не са налице, тъй като органът не доказва изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал през целия спорен период от 12.06.2020 г. до 30.06.2020 г., а единствено визира, че е бил във временна неработоспособност за времето, за което са издадени болнични листи. Последното не се приравнява на отсъствие, защото д-р Джонов е изпълнявал задълженията си по договор № 164306/14.02.2020 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ и е обслужвал здравноосигурените лица, което се потвърждава от описаните в поканата и приложени по делото амбулаторни листи за профилактични и диспансерни прегледи на ЗОЛ. Поради това при липсата на отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Наличието на издаден болничен лист само по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и при наличие на реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Предвид липсата на фактическо отсъствие на д-р Джонов, който е продължил да работи, не е възникнало основание да уведоми РЗОК за отсъствието си по смисъла на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. В този смисъл е и сложилата се практика на ВАС – решение № 5598 от 11.05.2021 г. по адм. д. № 3009/2021 г., ВАС, VІ отд., решение № 5236 от 23.04.2021 г. по адм. д. № 1915/2021 г., ВАС, VІ отд, решение № 6032 от 19.05.2021 г. по адм. д. № 2245/2021 г., ВАС, VІ отд.
(Решение по адм. дело No 12100/2021 г. на ВАС)
3. Налагане на санкция, защото лекарят е работил по време на отпуск за временна неработоспособност:
Фактите:
При проверката се констатира, че съгласно справка от НЗОК с вх.№35-00-1778/17.08.2020 г., д-р М. е ползвала обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност от 26.05.2020 г. до 24.06.2020 г. Тя е подала две уведомителни писма до РЗОК Пловдив за отсъствие в периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г. с вх.№29-05-269-7/26.05.2020 г. и от 15.06.2020 г. до 17.06.2020 г. с вх.№29-05-269-11/15.06.2020 г., със заместник д-р П. Запрянов. Липсва подадено от д-р М. уведомление за целия период на разрешения й отпуск по болест, а именно от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и от 18.06.2020 г. до 24.06.2020 г. В тези периоди, д-р М. /общопрактикуващ лекар – ОПЛ/ е извършвала и отчела медицински дейности по ИД с НЗОК, които са отразени подробно в протокол №72/15.09.2020 г. от проверката. С оглед на това административният орган е приел, че АПИМП-ИП е извършила нарушение по чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г. във връзка с чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО, извършено за първи път.
По делото е установено, че д-р М. не е уведомила РЗОК за разрешения й отпуск по болест за целия период – а именно от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и от 18.06.2020 г. до 24.06.2020 г. Затова, административният орган я е санкционирал за неизпълнение на задължението по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено, или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., е необходимо наличието едновременно на две предпоставки – 1/ изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието и 2/ да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. По делото е установено, че д-р М. не само не е отсъствала, но е работила и е извършила консултативни, профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската й листа. Следователно, както правилно е приел първоинстанционния съд, тя не само не е отсъствала от практиката си в посочените периоди, но е извършвала дейност и за нея не е съществувало задължението, вменено й от хипотезата на нормата по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2022 – 2022 г. – да уведоми РЗОК за своето отсъствие. Тоест, предвид липса на фактическо отсъствие на д-р М., която е продължила да работи, не е възникнало основание да уведоми РЗОК за отсъствие. Същата не е извършила нарушение, което да може да бъде подведено в конкретната норма и да бъде основание за налагането на санкция с процесната заповед. В настоящия случай посочените материалноправни основания за налагане на санкция не са налице. В този смисъл са решение №5598 от 11.05.2021 г. по адм.д.№3009/2021 г., ВАС, VІ отд., решение №5236 от 23.04.2021 г. по адм.д.№1915/2021 г., ВАС, VІ отд.
Правилно е установено от първоинстанционния съд и несъответствието между правното основание за налагане на санкция – чл.418, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. и състава на нарушението квалифициран с процесната заповед по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г.. Съгласно чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. С процесната заповед неправилно санкцията е наложена на основание чл.418, ал.1 от НРД за МД 2020 -2022, съгласно който когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 100 лв. В случая, както е установил и Административен съд Пловдив, не е налице неуведомяване за настъпили промени в обстоятелства свързани със сключването на ИД и санкционната норма на чл.418, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г. не е приложима към хипотезата по чл.122, ал.3 от същия акт. Приложима към чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г. би била разпоредбата на чл.414, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г., която предвижда, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв.
(Решение по адм. дело 10338/2021 г. на ВАС)