Решение на седмицата: заплащане от НЗОК на нерегистриран лекарствен продукт

Производството е по реда на чл. 145–178 от АПК.

Образувано е по жалба от ……, с ЕГН …… с постоянен адрес: …….. чрез адв. Мария Георгиева Шаркова – управител на Еднолично адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ с ЕИК 177171342 срещу мълчалив отказ за заплащане на медицински и други услуги по чл. 82. ат. 1а и ал. 3 от Закона за здравето за лица над 18 г. възраст по заявление с Вх. № Е 113-05-182/07.08.2025 г. па Управителя на НЗОК.

По делото е изискана и приложена административната преписка .

С протоколно определение от 2.02.2026г. по адм. Дело 10547/2025г. по описа на АССГ , 83 състав е изпратил делото за присъединяване по настоящото дело. Предмет на обжалване по посоченото административно дело е Заповед № РД 09- 839/18.09.2025г. на управителя на НЗОК , с която е прекратено производството по заявление с Вх. № Е 113-05-182/07.08.2025 г. на Управителя на НЗОК.

С определение № 4712 от 5.02.2026г. адм. дело 10547/2025г. по описа на АССГ , 83 състав е присъединено към настоящото .

По настоящото дело и присъединеното към него адм. дело № 10547 по описа на АССГ за 2025 година с обжалвана заповед № РД-09-839/18.09.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Административно производство е започнало със заявление с вх.№ Е113-05-182 за заплащане на медицински услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето на българските граждани над 18- годишна възраст от ……. за одобрение за заплащане на онкологично лечение, което се провежда в Република България с лекарствения продукт ……, съдържащо доказателства за заболяването медицинска документация, с предмет на оспорване – твърдян мълчалив отказ и прекратяване на производството на основание липса на компетентност от страна на административния орган.

Жалбоподателят пледира да се уважи жалбата против мълчалив отказ на Управителя на НЗОК по заявление № Е113-05-182 от 07.08.2025 г., съответно против Заповед № 09- 839/18.09.2025 г. на Управителя на НЗОК.

Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби, а по същество e и неправилна.

Жалбоподателят чрез адв. Мария Шаркова излага подробни мотиви за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и последвалото прекратяване на административното производство. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът – управителят на НЗОК, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Д и ю.к. И . Процесуалните представители оспорват жалбата , и излагат подробно становище за липса на компетентност на ответника да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление. Представят подробно писмено становище . Претендират разноски , без юрисконсултско възнаграждение.

Софийската градска прокуратура, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, признато от ответника за безспорно, че ……. е диагностициран с „Де ново метастатичен белодробен аденокарцином – състояние на метастатична костна лезия: с Т4, cN3, сМ1, с генетична мутация на гена RET“. Заболяването е в напреднал стадий, а откриването на мозъчни метастази според медицинската литература, често е първа проява на този тип карцином. Според общо становище на страните и представените научни изследвания и медицинските специалисти, онколози, лекуващи ……., най-доброто лечение е с лекарствен продукт ……. Този лекарствен продукт не е регистриран в Република България и не се реимбурсира от НЗОК/ Републикански бюджет (чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), като приложението му е без алтернатива и е според индикация в кратката продуктова характеристика. Таргетната терапия със …… е първа линия при авансирал, неоперабилен карцином на бял дроб. Семейството на ……. сами закупуват въпросния препарат, поради необходимостта от спешно започване на терапията и тъй като им е отказано всякакво съдействие и помощ да си го набавят или да бъде реимбурсирано от НЗОК. Цената му е близо 4000 Евро (3799,36 Евро) и семейството го закупува от Германия, по рецепта, издадена от лекуващия онколог. След 2 седмици употреба ефектът е видим и се наблюдава подобрение. Всички тези обстоятелства са безспорни, доколкото ответника изрично заявява, че не спори по въпросите, свързани с медицинското състояние на …… и ефективността на терапията, както и по факта, че лекарственият продукт не се заплаща от НЗОК (видно и от удостоверението на ИАЛ на л.143 от делото).

В НЗОК е постъпило заявление от жалбоподателя ….. с кореспондентски вх. № Е113-05-182/22.04.2025 г. Искането е за одобрение за заплащане на онкологично лечение, което се провежда в Република България с лекарствения продукт …. От страна на администрацията на НЗОК е възприето, че заявлението от 22.04.2025 г. е непълно и не отговаря на нормативни изисквания за разглеждането му от компетентния орган.

С писмо по същия регистрационен номер от 30.04.2025 г. са дадени подробни указания до жалбоподателя, като е описан реда и начина за одобряване на заплащане на медицински услуги по реда на Наредба № 2 от 2019г. След неколкократна кореспонденция между страните и липсата на произнасяне по същество, ….. подал ново Заявление с вх. №Е113-05-182/07.08.2025 г. по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от 33 (Приложение №1 към чл. 10, ал. 1 от Наредбата), в което заявителят изрично е поискал разглеждането да бъде на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 33 . Като ново обстоятелство е посочил и постановено Решение № 7335 от 03.07.2025 г. по адм. дело № 4687/ 2025 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 6933/27.02.2025 г. по адм. дело № 10697/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което се отменя отказ, на НЗОК да заплати лекарствен продукт.

От данните, съдържащи се в административната преписка; може да се заключи, че поставената диагноза е потвърдена с необходимите изследвания, лечението е започнало. Действително посоченият медикамент не е регистриран в Република България и не се реимбурсира от НЗОК, но медицинската документация не опровергава, че приложението му е без алтернатива с оглед невъзможността да се използва.

С нарочно писмо на управителя на НЗОК с изх. № 04-04-502/22.08.2025 г. до Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите, в това число по повод на заявление с вх. № Е113-05-182/07.08.2025 г. за заплащане на медицински и други услуги по реда на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закон за здравето (33) за лица над 18-годишна възраст, в което се излагат факти и обстоятелства относно опрепедени заболявяния напълнолетни лица, които се нуждаят в ловенето случаи от ж терапия, за каквато няма утвърден механизъм за заплащане медицинска услуга, която не попада в обхвата на Наредба № 2/27.03.2019 г., и по отношение на заплащането й не е налице нормативно определен ред.

В писмото са изложени мотивите на цитираните по-горе съдебни решения, които обосновават в конкретен план необходимостта от решаването на всеки един от случаите, и в цялост необходимостта от законодателни промени, които да регламентират ред за разходване на публични средства от държавния бюджет на Република България.

Подчертано е, че обхвата на своята компетентност Министерство на здравеопазването следва да даде изрично съгласие за заплащането на лекарствения продукт/и с трансфер от бюджета на M3.

В писмо на управителя на НЗОК до министъра на здравеопазването с изх. № 04-04- 502/10.07.2025 г., е направено предложение относно необходимостта от промени в Закона за здравето във връзка с допълване на новелата на т. 8 от ал. 1 на чл. 82 от Закона за здравето, предвид наложилата се съдебна практика, както и последващите случаи на заявени за заплащане медицински услуги извън регламента на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., респективно извън обхвата на правомощията на Националната здравноосигурителна каса, чрез нейния управител. Както се посочи, приложимост на чл. 82, ал. I, т. 8 от Закона за здравето’ препраща заплащането на дейности по провеждане на лечение да бъде организирано при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването. Нормативно, задължението за заплащане на лечение, към което е включена и лекарствена терапия извън задълженията на НЗОК (предвид идентичност на случаи, част от които е настоящият) следва да се извърши по реда, посочен в цитираната разпоредба на 33 и приложима съгласно огносимите съдебни актове за страните по съдебното производство. На самостоятелно основание, ако има определен от министъра на здравеопазването ред и условия за заплащане на лекарствените продукти, с цел грижата за човешко здраве, би следвало по наши искания да има постановен акт – в хипотезата на приложимата правна норма. В НЗОК е създадена работна група със заповед № РД-14-26/26.08.2025 г. Тази работна група представя становище , че не може да се произнесе по подадените документи по същество, искането не е основано на годно правно основание и такова, което не се намира в обхвата на компетентността на Националната здравноосигурителна каса и предлага прекратяване на производството по подадените от жалбоподателя заявления.

В резултат на преценката на административния орган е издадена Заповед № 09-839/18.09.2025 г. на управителя на НЗОК. Изрично ответника посочва , че тази заповед е издадена по двете заявления , които са възприети като част от едно производство. С посочената заповед на основание чл. 27, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е прекратено производството по заявление № Е113-05-182 от 22.04.2025 г. от ……относно онкологично лечение с лекарствен средство Retsevmo (Sepertacinib) с диагноза „Де ново метастатичен белодробен адемокарцином – състояние на метаетатична костно лезия: с Т4, cN3, сМ1. с генетична мутация на гена RET44. В мотивите на посочената заповед е посочено , че хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК. съгласно която е налице въпрос от компетентността на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос.

На 19.09.2025г. в НЗОК е подадена жалба с вх.№ Е113 – 05 -182 от 19.09.2025г. срещу мълчалив отказ за заплащане на медицински и други услуги по заявлението от 7.08.2025г.

След образуване на делото по жалбата е подадена и жалба от 1.10.2025г. срещу Заповед № 09-839/18.09.2025 г. на управителя на НЗОК.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съдът счита , че принципно е правилно твърдението в жалба по приложението на чл. 58, ал. 3 АПК, тъй като изричният акт е постановен на 18.09.2025 г., след изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника / едномесечен съгласно чл.82,ал.6 от ЗЗ/ на 08.08.2025 г., но липсва мълчалив отказ в случая към датата на подаване на оспорването – 19.09.2025 г., доколкото вече е налице изрично произнасяне на компетентния орган макар и след изтичане на законоустановения срок. Поради изложеното съдът в настоящото производство се произнася по оспорването на Заповед № 09-839/18.09.2025 г. на управителя на НЗОК.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и от активно легитимирана страна – адресат на оспорвания административен акт.

При извършената по реда на чл. 168 АПК проверка за законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, посочени в чл.146 АПК, съдът приема, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане / по-нататък Наредба № 2 от 27.03.2019 г., Наредбата/ въз основа на мотивираното предложение по чл. 20 управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице в срок до 1 ден от изтичането на срока по чл. 16, ал. 1 издава заповед, с която одобрява/отказва заплащане на услуги по чл. 4. Следователно, оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен административен орган – управителя на НЗОК, в съответствие с предоставените му правомощия с чл. 19, ал. 7, т. 2, чл. 45, ал. 1, т. 15 от Закона за здравното осигуряване и чл. 21 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. Заповедта е издадена и при спазване на изискуемата писмена форма на акта.

Началото на административното производство е поставено с подаването на заявление по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г., към което са представени всички изискуеми документи, вкл. по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата, което обстоятелство е отразено и в оспорваната заповед. Заявлението е разгледано от специализираната постоянно действаща комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Като се има предвид компетентността на ответника и обстоятелството, че заявлението отговаря на изискванията, несъмнено е, че е допустимо и се дължи издаване на акт по същество на искането.

Според нормата на чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ/ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, като съобразно ал. 2 на цитираната норма правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента.

С обжалваната заповед № РД – 09-839/ 18.09.2025 г. административният орган прекратява производството по Заявление № Е113-05-182 от 22.04.2025 г. относно онкологично лечение със Selpercatinib, на основание чл. 27, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс – наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос. Производството е прекратено, въпреки че Заявление вх. № Е113-05-182 от 22.04.2025 г. е окомплектовано с всички изискуеми документи, в нормативно определената форма и съдържание. Административният орган приема, че за медицинските услуги и дейности по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето не е налице нормативно определена делегация на права от страна на министъра на здравеопазването към управителя на НЗОК за разходване на средства от държавния бюджет и в този смисъл Управителят на НЗОК се явявал лице без съответните правомощия, определени в нормативен акт да се произнесе по това заявление, тъй като не е овластено лице и не е компетентният по конкретния случай административен орган.

На първо място, съдът споделя изцяло мотивите в Решение № 7335/ 03.07.2025 г. по адм. д. № 4687/2025 г, на ВАС,че е налице неравното третиране на лицата, които са над 18 годишна възраст, спрямо лицата до 18 годишна възраст по признак възраст, което се установява в текста на чл.7, ал.1, т.З от Наредба №2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, накърнява принципите на равенство в третирането, на пропорционалност, правна сигурност и защита на легитимните правни очаквания и е в противоречие преамбюла и с чл. 52, ал.З от Конституцията на Република България. Последно посочената норма от Конституцията създава позитивно задължение за държавата, която следва да закриля здравето на гражданите. Разпоредбата от Конституцията не прави разграничение дали гражданите са под или над 18 години. Важна за държавата е грижата за здравето на хората, което ще е гаранция за тяхното благосъстояние.

Следва да се вземе предвид, че независимо от обстоятелството, че лицето е навършило 18 години, това не го прави по-малко нуждаещо се да получи от държавата, чрез НЗОК, съответната медицинска грижа като му се предостави за лечение лекарствения продукт чрез одобряване на неговото заплащане, така, както предвижда чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България и каквото възрастово разграничение не прави чл. 82, ал.3 от Закона за здравето.

На следващо място следва да се вземат под внимание мотивите на съда от решение № 8199/03.07.2024г. по адм. д. № 3051/2024г. на ВАС,, VI отделение, съгласно които: „Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от 33 и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1 а и 3 от 33 във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК, или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. Действително посоченият медикамент не е регистриран в Република България и не се реимбурсира от НЗОК, но медицинската документация не опровергава, че приложението му е без алтернатива“.

Тричленният състав на ВАС в това решение изрично се е произнесъл в смисъл, че: „след като не е създаден подзаконов ред за финансиране на лечението, а в заповедта е прието, че липсва ред за заплащане на лекарствения продукт, то управителят на НЗОК следва да се произнесе по чл. 82, ал. 1, т. 8 от 33, без да се позовава на подзаконовия нормативен акт, и не е в неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по цитираната разпоредба, като изключва групи заболявания, медикаменти и медицински услуги.

Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо й социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от 33, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на’ заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1 а и 3 от 33 и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане“.

Държавата има задължение да закриля здравето на гражданите и да гарантира достъп до необходимото лечение на здравноосигурените лица, а прекратяването на производството с процесната заповед лишава жалбоподателя …… от животоспасяващо лечение и противоречи на принципа за закрила на здравето, прогласен в Конституцията на Република България. Целта на нормативната уредба на лечението на пациенти и заплащането му с публични средства е осигуряването на качествена и достъпна грижа за здравето. Тази цел е изрично прогласена в цитирания вече чл. 52, ал. 1 и ал. 3 от КРБ, чл. 2 33 и чл. 2 от ЗЛПХМ, а наред с това, систематичното тълкуване на разпоредбите им, както и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) безпротиворечиво налагат извода, че държавата като абстрактен правен субект в лицето на съответния компетентен орган дължи да осигури посочената грижа за отделен пациент. В частност, когато състоянието на последния представлява изключителен случай, за който не е налице конкретна уредба, дължимата грижа следва да бъде осигурена чрез тълкуване съобразно чл. 46, ал. 2 ЗНА, която гласи: „когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото.

Прекратяването на производството, на следващо място нарушава и принципа на съразмерност- чл. 6 АПК. Прекратяването на производството е несъразмерно тежка мярка с оглед високия риск за живота и липсата на алтернативно лечение на това заболяване в България. Дори ако има съмнение за компетентност, органът следва да намери решение, което гарантира правото на пациента, а не да го лишава изцяло от възможност за финансиране. Допълнително, дори и да твърди липса на компетентност, административният орган е длъжен да препрати преписката на компетентния орган, а не да прекратява производството, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конституцията и 33 гарантират правото на достъп до медицинска помощ. Формалното прекратяване, без реално разглеждане на заявлението води до ограничаване на това право и застрашава здравето и,живота на осигуреното лице, като по този начин е нарушен принципа на служебното начало, чл. 9 АПК. В цитираната заповед е посочено , че поискания акт не може да бъде издаден без изпълнение на задълженията на министъра на здравеопазването да издаде съответен подзаконов нормативен акт. Препращането на заявлението тепърва да се издава подзаконов нормативен акт е неприемливо от гледна точка на конкретното административно производство и по изложените по горе мотиви.

Оспорената заповед съдържа само формално позоваване на липса на компетентност без административният орган да е изложил задълбочено фактически и правни основания. Това е в противоречие на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за нейната отмяна.

Административният орган не е изпълнил задължението си да разгледа искането и да се произнесе по същество, като събере и оцени всички относими доказателства, като по този начин прекратяването на производството се явява в противоречие и с чл. 35 и чл. 36 АПК. Липсва изясняване на фактите и събиране на всички доказателства е довело до „нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наличието на вече събрани доказателства в предходни производства не освобождава административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и по чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за конкретното право на засегнатия адресат от акта да получи адекватно и съответстващо на заболяването му лечение и медицинска грижа. “

В Решение № 8199 от 03.07.024 г. по адм. д. № 3051/2024 г. на ВАС е посочено , че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 82, ал. 1,т. 8 от Закона за здравето (33), тъй като в приложения от административния орган подзаконов нормативен акт – Наредба № 2 от 27.03.2019 г. липсва правно регламентиран механизъм за заплащане на заявения лекарствен продукт. Липсата на правно регламентиран от подзаконовия нормативен акт механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга не означава, че правата на лицата следва да бъдат ограничени само, до така регламентираните хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от Министъра на здравеопазването. Цитираната законова разпоредба не обвързва заплащането на медицинските услуги с допълнителни условия, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване за всяко лечение за заболявания, за което е установено от съответните специалисти, че е необходимо за пациента, каквато хипотеза е налице и в случая, с оглед становището на ЛКК. Изразът „заплащане на лечение за заболявания“ не съдържа ограничения. Министърът на здравеопазването е овластен да определи условията и реда, по които ще се осъществи заплащането, и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, като изключва групи заболявания, медикаменти или медицински услуги. Очевидно е, че Наредба № 2/ 27.03.2019 г. съдържа празнота по отношение на лечението на здравноосигурените лица над 18 години, което е нарушение на принципите, разписани в чл. 2 от Закона за здравето. Както вече се посочи, едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от КРБ), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, което свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите на чл. 2 от 33, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ.

Съдът приема, че след като не е създаден подзаконов ред за финансиране на лечението на заболяването на жалбоподателя, доколкото и в мотивите на заповедта е посочено, че не са налице нормативните изисквания на Наредбата за заплащане на заявения лекарствен продукт, то Управителя на НЗОК следва да се произнесе по искането и да прецени правото на лицето по чл. 82, ал. 1, т. 8 33, без да се позовава на подзаконовия нормативен акт. Това е така, тъй като министъра на здравеопазването е овластен да определи условията и реда за заплащане на леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона. Само законодателят може да изключи заболявания и медицински дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 8 33.“

Предвид всичко гореизложено настоящият състав приема, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, водещи до отмяна на атакуваната заповед на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

При тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК, с оглед естеството на констатирания порок, следва да бъде изпратена на управителя на НЗОК, който да реши въпроса по същество, при съобразяване дадените по-горе в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, като съдът приема, че следва да бъде определен четиринадесетдневен срок за новото произнасяне по заявлението на жалбоподателя.

Относно разноските в производството.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. В жалбата е направено искане за присъждане на разноските по чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата. Молбата в тази част е основателна. Искането на адв. Мария Шаркова за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА е основателно. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. Шаркова е предоставил на жалбоподателя безплатна правна помощ и съдействие. С оглед изложеното на адв. Шаркова следва да се определи възнаграждение в размер на 1500 евро. При определяне на конкретния размер съдът взема предвид , че по настоящото производство е присъединено и друго административно, производство, изготвяни са две жалби, налице са повече от едно съдебни заседания, изготвени са няколко писмени молби и становища по същите и производството е с висока правна и фактическа сложност. На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на заплатената държавна такса .

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд София – град, 76 състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на ……, с ЕГН …… Заповед № РД 09- 839/18.09.2025г. на управителя на НЗОК , с която е прекратено производството по заявление вх. № Е113-05-182/22.04.2025 г. и заявление с вх. № Е 113-05-182/07.08.2025 г. на Управителя на НЗОК.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган – управителя на НЗОК, за ново произнасяне по заявление вх. № Е113-05-182/22.04.2025 г. и заявление с вх. № Е 113-05-182/07.08.2025 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т.8 ЗЗ, дадени в мотивите на решението, в 14-дневен срок от уведомяването.

ОСЪЖДА НЗОК да заплати на ……, с ЕГН ……… сумата от 5,11 евро за заплатена държавна такса по делото.

ОСЪЖДА НЗОК да заплати на адв. Мария Георгиева Шаркова сумата от 1500 евро с ДДС за определено по чл.38 , ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.