Решение на седмицата: гр. дело No 20044/2014 г. на СГС

Решението на седмицата е постановено от Софийски градски съд през м. ноември.

Фактите: 

Ищецът И.М.М. твърди, че през 2010 г. е постъпил за диагностика и лечение в УМБАЛ „А.“, където претърпява операция на щитовидната жлеза. След операцията постоянно съобщава за усложнения-раната му трудно зараства, образува се подутина, изтича гной многократно. Следват още няколко операции, като при последната е открита марля 5×5 см., която е била забравена при първата операция на ищеца.

По делото е изслушана експертиза, според която  чуждото тяло – марля с размери 5/5 см., е било забравено при първата операция (на 26.05.2010 г.). Именно това чуждо тяло е било причина за възникналите възпалителни проблеми в оперативното поле. Марлята е била разположена зад дихателната тръба, поради което не е била намерена и отстранена при последвалите две допълнителни хирургични намеси от първия оперативен екип на Първа хирургична клиника на У. „А.“ ЕАД. Вещото лице категорично сочи, че при извършената хирургична операция на 11.10.2011 г., в левия лоб на щитовидната жлеза на ищеца е намерена описана марля с големина 5/5 см., както в оперативния протокол, така и при патологоанатомичното изследване. Забравянето на марлята станало е причина за развитието на фистули и гнойно възпаление в шийната област (оперираната област).

Изводите на съда: 

Независимо от наличието или липсата на нормативно установен стандарт, отговорност за медицински деликт (лекарска грешка) възниква при всяко действие или бездействие на лекаря, представляващо неизпълнение на професионалните му задължения и което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии,  както и с нормативно прогласените в Закона за здравето (чл. 81, ал. 2, т. 1) основни принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане на пациента.

Съдът приема, обаче, за установени твърденията на ищеца, че при първата операция, извършена на 26.05.2010 г., е било забравено чуждо тяло – марля. Това се установява, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. В оперативния протокол, съставен за извършената на  11.10.2011 г. операция, е посочено, че след отваряне …. „се намери марля 5/5 см.“. В съставената при изписването на ищеца епикриза (л. 12) е посочено, че на 11.10.2011г., И.М. е претърпял оперативно лечение, при което е достигнато до претиреоидните мускули. В ляво от срединната линия е намерен фистулен ход (в мускулите), който  ексцизиран. След отварянето на последните при ревизията в областта на ложето на левия лоб на щитовидната жлеза и ретротрахеално е намерена марля с големина 5/5 см. Последната е отстранена.  Вещото лице по СМЕ е категорично, че при извършената хирургична операция на 11.10.2011 г., в левия лоб на щитовидната жлеза на ищеца, е намерена описана марля с големина 5/5 см., както в оперативния протокол, така и при патологоанатомичното изследване. Забравянето на марлята станало е причина за развитието на фистули и гнойно възпаление в шийната област (оперираната област).

Съдът приема, че чуждото тяло (марля), е било забравено именно при първата операция, извършена на ищеца на 26.05.2010 г.

Важно е да се отбележи, че в решението се разисква и важен въпрос относно характеристиката на оперативния протокол. Съдът приема, че  той е частен документ, съгласно трайно установена практика на ВКС – решение № 273/17.11.2017 г. по гр.д. № 4347/2016 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО,  решение № 457/01.07.2010 г. по гр. дело № 1264/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 264/12.02.2015 г. по гр. дело № 6457/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 565/19.06.2009 г. по гр. дело № 94/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО. С оглед  направеното оспорване на отразеното в съдържанието на оперативния протокол, в тежест на ответната страна, която е представила протокола по делото, е да докаже неговата истинност.  В случая, верността на отразеното в протокола се установява от показания на свидетеля Р.П. и се потвърждава категорично от заключението по СМЕ.

С оглед на изложеното, съдът приема, че при първата операция, извършена на 26.05.2010 г., в тялото на ищеца е било забравено чуждо тяло (марля), от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Забравянето на чуждо тяло в оперативното поле е поведение, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество. Това поведение е противоправно, тъй като е нарушено общото правило да не се вреди другимо. Съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Предвид липсата на доказателства, оборващи установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция не беше оборена.

Съдът приема, че противоправното деяние е било извършено именно от първоначалния ответник д-р П.Г.Т.. Действително, вещото лице е посочило, че задача на медицинската сестра е било да брои колко марли е подала, като има практика и на някои от тези стерилни материали в единия край да се поставя конец, който е извън оперативното поле. Вярно е и че д-р Т. не е подписал оперативния протокол за извършената операция.  Видно от СМЕ, обаче, за цялата оперативна намеса и за качеството й отговаря операторът, а останалите са помощен персонал. ВЛ категорично е посочило, че правилната оперативна интервенция, качественото приключване на операцията, без допускане забравяне на чуждо тяло в оперативното поле е задължение на оператора, който в случая е бил д-р Т..  Макар и отменени, и двата Общи медицински стандарти по хирургия предвиждат, че ръководител на екипа е лекар с призната специалност с хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи отговорност за провежданата операция (т. 6.1.2.).

Допълнителен коментар: 

Проучването „Медицинският деликт“ показва, че около 7% от делата, които се водят срешу лекари или лечебни заведения касаят забравянето на чужди тела в организма на пациента. Най-често става дума за забравени марли, части от инструменти и други.