Икономически права на пациента при постъпване в лечебно заведение

Репортаж по Нова ТВ за доплащането в лечебни заведения за болнична помощ повдигна за пореден път този проблем. Оказва се, че пациентите не са наясно в кои случаи заплащат или доплащат за оказаната им медицинска помощ, кога имат право да получат допълнителни услуги и какви са те, както и какви са най- общо казано икономическите им права.

Oще през 2016 г. представих в блога си подробен анализ за това какво плащаме при посещение в болница, който можете да прочетете тук. 

Какво казва законът? 

Законът за здравното осигуряване предвижда, че здравноосигурените пациенти получават безплатна медицинска помощ според пакет, гарантиран от НЗОК. Този пакет е подробно разписан в Наредба No 3/20.03.2018 г. и всеки пациент може да се запознае с нея. Тези медицински дейности, които не са включени в посочения пакет, се заплащат от пациента или от бюджета на държавата по силата на чл. 82 от Закона за здравето (например хемодиализа, спешна медицинска помощ до хоспитализацията на пациента, трансплантация на органи, психиатрична помощ и други). НЗОК заплаща напълно или частично и някои медицински изделия, които са необходими за лечението на пациента (например стентове, някои видове изкуствени стави, лещи и т.н). Когато медицинското изделие се заплаща от НЗОК изцяло или отчасти, това изрично е записано в алгоритъма на клиничната пътека. Когато в нейният алгоритъм изрично е посочено, че изделието не се заплаща от НЗОК (например платна за някои хурургични операции, импланти, ошиватели и други), тогава последните се закупуват от пациента, чрез лечебното заведение и на цена не по – висока от тази, на която ги е закупила болницата. В случай, че за изпълнение на дадена клинична пътека са необходими конкретни изделия, но нищо не е предвидено изрично по отношение на заплащането им в алгоритъма на пътеката, това означава, че те се включват в пакетната й цена и не се заплащат от пациента (конци, спринцовки, филтри, контрасти, анестезия и т.н).

Следователно пациентите заплащат лечението си при хоспитализация в следните случаи: 

– когато не са здравноосигурени и лечението им не се заплаща от бюджета на МЗ или МТСП (при социално слаби лица);

– когато са здравноосигурени, но за лечението им са необходими медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК и не влизат в пакетната цена на клиничната пътека;

-когато им се предоставя медицинска помощ, извън пакета, определен със специална наредба или медицинска помощ, заплащана от бюджета на МЗ;

Допълнителни услуги – какви са те? 

През 2016 г. в Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ беше въведена забрана за лечебните заведения за болнична помощ да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ, освен в изрично предвидени случаи. Противно на съществуващата заблуда, такава забрана имаше и преди въвеждането на тази разпоредба във всеки Национален рамков договор, сключван ежегодно. Такава забрана имаше и в НРД за 2015 г., такава има и в сега действащият НРД за 2018 г. в чл. 30, т. 5.

Лечебните заведения не могат да изискват доплащане, ако:

-Лечението на пациента се е оказало по – скъпо от стойността на клиничната пътека, защото са възникнали усложнения например;

-Лечението на пациента е по-продължително от минималния болничен престой, предвиден за всяка клинична пътека;

-Лечението е продължило в друго отделение/болница, поради обстоятелството, че първоначалното отделение/болница не разполагат с необходимите условия/персонал/компетентност да окажат медицинска помощ;

Лечебните заведения обаче могат да предлагат някои допълнителни услуги, извън посочените по – горе, а пациентите имат право да се възползват от тях и да ги заплатят. Наредбата изрично и изчерпателно определя кои са тези услуги:

Лечебните заведения имат право да предложат на пациента да ползва самостоятелна стая, в която има допълнителни битови условия. Забележете, че в случая се касае за самостоятелна стая. Правя това уточнение, защото при проучването на темата попаднах на следната фактура, издадена от болница за престоя на пациент:

Както ясно се вижда на копието от фактура (същата е със заличени лични данни), пациентът е доплатил по 180 лева на вечер за двойна стая, каквато не се счита за допълнителна услуга според наредбата. Подобни са цените за луксозни двойни стаи и дори апартаменти в много СПА комплекси в България, както и ол инклузив хотели по Черноморието.

Допълнителните битови условия в стаята са част от общата й цена. Не е допустимо пациентът да заплати за самостоятелна стая, а отделно да му бъдат калкулирани „екстри“ като телевизор, интернет, по – удобно легло, консумативи (тоалетни принадлежности).

Не е допустимо в цената на стаята да се включват услуги, които са задължителни за болницата – например поддържане на хигиена, пране, гладене. Една болница включва именно това в предлаганите услуги, което поставя неизменно въпросът: ако не се възползва пациентът от тези допълнителни услуги дали хигиената ще е занижена и ще му бъде предоставено болнично бельо, което не е изпрано и изгладено съобразно изискванията за дезинфекция?

При всички положения пациентът трябва да има реална възможност за избор на тази допълнителна услуга. Това означава, че не може приемът му да е поставен под условие, че избере подобна стая, нито е допустимо всички стаи да са с едни и същи условия и пациентите да бъдат таксувани за подобна допълнителна услуга. Това изрично е посочено в закона: Лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор.

Допълнително обслужване

Всеки пациент има право да му бъде предоставена качествена медицинска помощ, съобразно изискванията на медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и всички подзаконови нормативни актове, регламентиращи предоставянето на медицинска помощ. Допълнителното обслужване, следователно, може да е само такова, което надхвърля като обем задълженията на лечебното заведение и медицинските специалисти, работещи в него. И тук услугите са изчерпателно посочени: самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор;

Важно е да се отбележи, че самостоятелен сестрински пост не може да се предоставя от медицинска сестра, която съгласно наличния график, следва да изпълнява своите обичайни задължения в конкретното звено, в което работи. В много лечебни заведения за болнична помощ се оказва, че броят на заплатените самостоятелни сестрински постове далеч надхвърля броя на сестрите, които могат да ги предоставят за даден период от време.

Към допълнителния помощен персонал се включват например психолози, различни консултанти, но отново важи правилото за свободния избор на пациента.

Менюто за хранене следва да бъде различно от общото за лечебното заведение и действително да е съобразено с нуждите и заболяването на пациента.

Никакви други услуги, извън посочените, не могат да се считат за „допълнително обслужване“. Така например в едно лечебно заведение пациентът е таксуван за предоперативна консултация, която съгласно медицинските стандарти е задължителна и липсата й води до възникване на административно – наказателна отговорност за съответните медицински специалисти и лечебни заведения. Същата е част от алгоритъма на всяка оперативна клинична пътека. При това, цената на тази консултация възлиза на космическата сума от 2336 лева!

Избор на лекар/екип

При избор на лекар или екип следва да се съблюдват следните правила:

Пациентът не може да избере лекар, който вече му е бил определен за такъв служебно от началника на звеното или ръководителя на лечебното заведение. Не може да се избере лекар/екип за цялостното лечение на пациента, а само за отделни дейности/части от лечението (оперативна интервенция, конкретна манипулация, преглед и други). Не се допуска избор на лекар/екип, когато пациентът се намира в спешно състояние, както и когато лекарят/екипът е само един (т.е обективно няма между какво да се избира). Пациентът не може да направи своя избор след извършената вече интервенция/манипулация от конкретен лекар/екип.

Що е то „пакет“? 

В някои лечебни заведения се предлагат „пакети“, като в ценоразписите не се посочват отделните услуги, които се включват в тях. При допълнителни запитвания се оказва, че тези пакети включват обичайни и задължителни грижи за пациента. Така например в едно лечебно заведение се оказва, че пакетът за раждане включва ежедневно наблюдение на новороденото от лекар, поставяне на първите имунизации, изследване за вродени метаболитни заболявания и други дейности, част от алгоритмите на приложимите клинични пътеки. Незаконосъобразни са и практиките, при които лечебните заведения отказват да посочат какво включват „пакетите“ в ценоразписите им, както и принуждаването на пациента непременно да избере един или повече „пакета“ по време на престоя си в болницата.

Незаконосъобразно е определяне на цена за „болничен престой“ без да е ясно какво включва той или „допълнително обслужване“ без да се изясни в какво се изразява. В едно лечебно заведение например има няколко начислени подобни допълнения, без да става ясно какво е предоставено в рамките на тази услуга. В друго пък пациентката е заплатила допълнително за извършване на Цезарово сечение:

Отговорност за неспазване на правилата

Контролът върху спазването на посочените правила е възложен на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (бившата ИА „Медицински одит“), която има право да налага имуществени санкции в размер от 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лева. Нарушаването на икономическите права на пациента е третото най – често срещано нарушение при анализа на близо 600 дела в областта на контрола върху медицинското обслужване.

Въпреки това коментираните нарушения продължават да се извършват от много лечебни заведения, като доказателство за това са и приложените в настоящия анализ примери, които са съвсем актуални. Освен засилен административен контрол обаче е необходимо да се анализира дали подобни практики не са симптом на един друг проблем – финансирането на здравната система и недостатъците на здравноосигурителната ни система.