МЗ обжалва решението на ВАС, което отмени границата, определяща жизнеспособността на новороденото

През месец март ВАС отмени МС „Акушерство и гинекология“, с който се определят критериите, поставящи границата на жизнеспособност на плода.

С този медицински стандарт бяха въведени завишени, в сравнение с предходния медицински стандарт, критерии, според които се преценява дали новороденото се приема за „аборт“ с всички правни последици от това или се приема за „родено“, т.е на него му се издава акт за раждане. Този въпрос е от особена важност, защото тази граница има значение за родителите на детето, има гражданскоправни последици и влияе върху данните за неонаталната смъртност. Колкото по-завишени са критериите за жизнеспособност, толкова повече новородени ще бъдат вписвани в графа „аборт“ и няма да влияят върху статистиката на неонаталната смъртност, която и без това е една от най-високите в ЕС.

Една от най-важните последици от прилагане на тези критерии, е невъзможността да се издаде акт за раждане на новородено, което попада „под линията“ и се приема за „аборт“, тъй като не е достигнало гестационната възраст или тегло, посочени в стандарта или пък не е преживяло посочения в обжалвания акт срок. Както правилно се отбелязва в решението на ВАС „при неизпълнение на тези изисквания вместо живородено дете, починало след раждането, е налице абортиран биологичен материал, който не може да бъде погребан съгласно чл.45, ал.4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).“ Липсата на акт за раждане е пречка родителите да получат новородената си рожба и да изпълнят ритуал, съответен на тяхната религия и вярвания, да я погребат и да се сбогуват с нея. Съвременните добри практики признават особеното значение на създаването на условия и възможности за родителите да осъществят контакт с детето си, да прекарат известно време с него и да изпълнят тези ритуали, които смятат за добре. На практика не съществуват смислени и научно обосновани аргументи те да бъдат лишени от това право, още по-малко по административен ред, чрез поставяне на изисквания в наредби/стандарти.

Майчиното и детското здравеопазване са приоритети, декларирани в Националната Здравна Стратегия на Министерството на здравеопазването. В нея се признава необходимостта от осигуряване на качествени медицински грижи за бременната и раждащата жена. Здравната стратегия декларира, че „решаването на проблемите на детското и майчино здраве изисква здравната система да излезе от рамките на стандартните дейности по осигуряване на медицински услуги. Необходимо е адаптиране на медицинската грижа към емоционалните потребности на пациентите и развитие на т.нар. „хуманизирани“ медицински грижи и лечебни заведения, осигуряващи приятелска към децата и майките болнична среда и здравна система.„. Завишените критерии за жизнеспособност определено не се вместват в посочените от здравната стратегия цели и политики.

Ето защо е напълно неразбираема причината, поради която, вместо да измени медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“, Министърът на здравеопазването е обжалвал решението на ВАС, с което същият се отменя. В много държави единствената граница за жизнеспособност е способността на новороденото да покаже признаци на живот, без оглед на гестационната седмица или теглото му. Критерии като тегло и гестационна възраст се съдържат в медицински консенсуси на дружествата по неонатология и са относими към възможността на родителите да вземат решение доколко е етично извършването на кардио-пулмонална ресуститация. Подобни критерии, свръзани с последици върху правото на родителя да погребе детето си и да се сбогува с него, не са въведени в нито един щат в САЩ например.

Изглежда, че МЗ няма намерение да реализира заявените приоритети в здравната стратегия, нито да се съобрази със световните добри практики в тази насока. Иначе как бихме могли да си обясним обжалването на този акт?