Поредно решение за надлимитната дейност, постановено в полза на лечебно заведение за болнична помощ
Софийски градски съд е осъдил НЗОК да заплати надлимитната дейност за 2015г., отчетена от лечебно заведение с решение от 07.03.2018г.
Решението е изключително ценно, защото подробно разглежда и анализира правните норми, уреждащи отношенията между НЗОК и изпълнителните на болнична помощ. Съдът приема най-напред следното: „Реализацията на конституционно утвърденото социално право на достъпно здравеопазване предполага осигурен финансов ресурс. На тази нужда е призван да откликне ЗБНЗОК.за 2015 г. Нормативно установената бюджетна рамка и основаният на нея договорно скрепен лимит на финансово обезпечени дейности е предпоставка за регулярно усвояване на обезпечения от държавата ресурс за финансиране на предполагаемите дейности – арг. и от чл. 23 ал. 3 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015 г.(Методиката). Адекватното управление и на публичните средства предполага непосредствен ангажимент на управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, обусловили планирания разход. Ето защо и чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. изрично ангажира органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно § 12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК).“
Съдът подробно разглежда ролята на РЗОК при планиране и разпределение на средствата за конкретен период от време и достига до извода, че превишените стойности се заплащат по друг ред- „след решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42 ал. 4 от договора). Понеже законът възлага на държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, нормата на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. определя за меродавен именно бюджетът на НЗОК. По делото нито се твърди, нито се установява отделените средства на ниво бюджет на НЗОК да са били изчерпани.“
Много важен се явява следният извод на съда, касаещ отношенията между здравноосигурените лица, НЗОК и изпълнителните на болнична помощ: „Както бе посочено вече по силата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България материята за финансиране на задължителното здравно осигуряване се регламентира със закон. Самият закон – чл. 58-62 ЗЗО очертава предметните рамки на договора между НЗОК, представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ. Нито ЗЗО, нито ЗБНЗОК през 2015 г. възлага в тежест на изпълнителя на медицинска помощ да обезпечи финансово гарантирания от НЗОК пакет от здравни дейности. Предвиденият ред за регламентиране финансирането на конституционното прогламираното социално право на достъпно здравеопазване изклячва договорната свобода. Ето защо сквлюченият между страните договор следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. По силата на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказаната медицинска помощ на осигурени лица.“
Съдът добавя, че ЗЗОЛ има право да избере изпълнител на болнична помощ, а последният е длъжен да окаже необходимата медицинска помощ, т.е „меродавна се явява удовлетворената нужда на осигуреното лице“.
Най-накрая и след преглед на представените доказателства, съдът установява, че „освен това самият ЗБНЗОК за 2015 г. предвижда преизпълнението в приходната част като основание за посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания – § 1 ПЗРЗБНЗОК. От обявения годишен финансов отчет на НЗОК за 2015 г. се установява преизпълнение на планираните приходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи. Това обстоятелство само по себе си препятства извода за изчерпани средства при придадено от закона предназначение – да послужат за финансиране на оказана медицинска помощ в гарантирания с бюджета на НЗОК пакет от здравни дейности.“