Решение на седмицата: BİLİNMİŞ c. TURQUIE от 23.10.2018г. на ЕСПЧ

Съвсем скоро по Нова Телевизия бяха представени два репортажа за поредица от смъртни случаи на пациенти в конкретна болница и изразени съмнения от страна на техните близки за вътреболнични инфекции и неадекватна организация при провеждане на лечението на пациентите. Без да коментирам казуса по същество, защото тепърва предстои събирането на доказателства и анализа на факти, бих искала да представя едно важно решение на ЕСПЧ, касаещо задължението на държавата да провежда адекватни и пълни проверки на причините за подобни събития. Решението е постановено на 23.10.2018г.

Представям Ви казуса BİLİNMİŞ c. TURQUIE:

Фактите:

Жалбоподателите, Мехмет Емин Билнмиш и Перихан Билимиш, са родители на две деца (близнаци), родени на 04.09.2008г. в Измир. Според експертите, едно от починалите деца (Туана), умира в резултат на възникнала вътреболнична инфекция.

На 20.09.2008г. общо 13 бебета, сред които и Туана, умират след като са лекувани със контаминиран лекарствен продукт (разтвор за парентерално хранене). Родителите на Туана подават жалба, като Министерството на здравеопазването определя инспектор, който да извърши предварително разследване. Докладът на експерта посочва, че той не е успял да идентифицира точния източник на заразяването на лекарствения продукт. На това основание инспекторът прави извод, че няма доказателства за небрежност на медицинския персонал, което води до отказ да се образува наказателно дело по този повод. През ноември 2009г. прокурорът издава решение, с което прекратява разследването.

През април 2010г. семейство Белинмиш завежда гражданско дело за обезщетение през Измирския административен съд, което все още е висящо.

В жалбата си до ЕСПЧ Семейството твърди, че са нарушени чл. 2 (право на живот) и чл. 6 (право на справедлив процес, проведен в разумен срок) от ЕКПЧ. Те твърдят, че детето им е починало в резултат на небрежност на медицинския персонал, като се оплакват от липсата на ефективно разследване и неразумно дълъг срок на съответните процедури.

Съдът:

ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията (в неговият процедурен аспект). Съдът приема, че с оглед сложността на едно медицинско разследване, неговият обхват не трябва да бъде ограничен в „момента“ и относно  „директната причина“ за смъртта на дадено лице. В доклада, предоставен от инспектора, се споменава само за невъзможността да се определи „на този етап“ точния произход на заразата.

Съдът не приема, че съдебните органи по време на разследването са действали адекватно. Имайки предвид обстоятелствата (няколко смъртни случая на новородени), националните органи е трябвало да вземат допълнителни мерки, за да разкрият причините, действията и пропуските, които са довели до заразяването (при упортебата на лекарството) на новороденото на жалбоподателите и други кърмачета. Също така, националните органи е трябвало да отговорят на въпроса дали персоналът на болницата и/или други лица (външни на болницата) са били директно или индиректно отговорни за заразяването. Това не е било направено в настоящия случай.

Съдът счита, че разследването не е било достатъчно задълбочено и ефективно във връзка целите на задължението на държавите-членки, произтичащи от чл. 2 .

Относно производството по иска за обезщетение, което е висящо пред националните съдилища отпреди приблизително 8 години, съдът счита, че това забавяне е необосновано в конкретния случай и при тези обстоятелства. Съдът се придържа към становището, че е невъзможно да се приеме, че воденето на производство/процедура с цел да се изяснят повдигнати обвинения отнасящи се до медицинска небрежност може да продължи толкова дълго време във вътрешното право. Обстоятелства като тези по настоящото дело, изискват спешна реакция от страна на органите, за да се запази доверието на обществото в Органа и във върховенството на закона в държавата. Едно подобно забавяне в процеса води до тежка несигурност в системата не само за жалбоподателите, но и за здравните специалисти (работещите в сферата на здравеопазването). Държавата трябва да подобри организацията на съдебната власт, за да й позволи да отговори на изискванията на Конвенцията, и по-специално тези произтичащи от чл. 2. Следователно се стига до заключението, че националните юрисдикции не са изпълнили задълженията си по производството по иска за обезщетение.

Коментар:

В България има дела, свръзани с реализирането на отговорността на лечебни заведения, които продължават повече повече от 5, а някои и повече години. В голямата си част, те са свързани с невъзможност за намиране на съответните експерти, които да изготвят заключения по въпроси, за решаването на които съдът не разполага със специални знания. Много често заключенията на органите, които извършват проверки по подобни жалби на пациенти, са сходни с тези, разглеждани от Съда. При невъзможност да се установи конкретният източник на заразяване с ВБИ, органите приемат, че не няма данни за небрежност от страна на лечебното заведение и персонала.

Специални благодарности на Ванина Бъчварова (Магистър по медицинско право, Франция) за помощта при превода на важни части от решението от френски език.