Важно решение на ВАС

На 06.01.2014г. влезе в сила Решение № 16747/14.12.2013г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10123/2013г., с което съдът ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 83 от 22.10.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., доп., бр. 53 от 12.07.2011 г., в сила от 13.08.2011 г.; изм. с Решение № 15323 от 22.11.2011 г. на ВАС на РБ – бр. 15 от 21.02.2012 г.; изм., бр. 32 от 2.04.2013 г., в сила от 2.04.2013 г.) в следната част: „Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ”.

Това решение, както се и очакваше, съвсем не решава проблема, който се създава в случаите, когато пациентите напускат лечебните заведения преди да е изпълнено изискването за минимален болничен престой. Въпросът кой следва да заплати за лечението на пациентите в тези случаи остава нерешен, а самият съдебен акт не съдържа разсъждения в тази насока.

При постановяване на решението съдът е достигнал до крайният си извод, чрез следните съждения:

“С текста на протестираната клауза от декларацията – приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. – пациентът заявява, че е наясно, че следва да заплати всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създава пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената му до момента от болницата медицинска помощ. Тази клауза няма връзка с обществените отношения, предмет на правна регламентация от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването. С клаузата се цели уреждането на бъдещи евентуални финансови претенции от страна на лечебното заведение към пациента, което излиза от рамките на законовата делегация на чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Закона за лечебните заведения.

Следва да се има предвид, че правото на пациента, съответно на негов родител, настойник или попечител, на лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, е уредено в чл. 90, ал. 1 – 5 от Закона за здравето, а не в ЗЛЗ. Съгласно чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето, като ал. 5 създава право за пациента да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. също не предвижда, че с образеца на декларацията – Приложение № 3 се уреждат бъдещи парични задължения във връзка с оказана болнична помощ. С изр. второ изрично е предвидено, че образецът по приложение № 3 се изготвя само за документиране на отказа от продължаване на започналия престой в лечебното заведение.

Протестираната разпоредба – последен абзац от Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г., е издадена от министъра на здравеопазването извън пределите на предоставената му от закона компетентност, което налага обявяването на нейната нищожност.”

Въпреки наличието на това решение и предвид цитираните по-горе мотиви, според мен задължението на пациента да заплаща лечението си в този случай не е отпаднало. Подробни мотиви в тази насока съм изложила в статията „Защо е незаконосъобразно изискването за минимален болничен престой“.   Това решение обаче потвърждава необходимостта от ясна регламентация на финансовите отношения между пациент/лечебно заведение/НЗОК в хипотезата на неизпълнени алгоритми на клинични пътеки, тъй като нерешаването на проблема продължава да създава значителни финансови загуби за изпълнителите на болнична помощ и да създава конфликти между пациенти и болници.