Д-р Кейт О’Нийл: Така както е в авиоиндустрията, целта е нулева вреда за пациента.

Д-р О’Нийл има над 25г. опит в сферата на здравеопазването като вицепрезидент в iCareQuality.us. През последните 6г. тя работи като клиничен експерт в партньорство с инженери и специалисти по информатика върху създаването на нови програми, развиване на проекти и въвеждането на ситеми в лаборатории за пациентска безопасност във Филаделфия и Торонто. Като лидер в областта на здравеопазването, д-р О’Нийл решения, основани на доказателствата, които ще подобрят качеството и редуцират медицинските грешки. Освен това д-р О’Нийл има над 20г. клинична практика като лекар в спешно отделение, автор е на книгата „Протоколи за триаж в педиатрията“, създава и първата клинична скала за измерване на умения, компетенции и представяне на медицинските сестри.

Кейт е носител на  Bayaida Business Award at Drexel University за иновации в здравеопазването, заради специално медицинско изделие, което патентова.

България не е непозната страна за нея, защото пред 90-те години тя е част от екип американски специалисти, които посещават Пирогов във връзка с развитието на Спешното отделение за деца. Заедно с д-р О’Нийл пренасяме седмицата на пациентската безопасност в България. Кейт започна интервюто с „добър ден“ на български.

Има ли прогрес в областта на пациентската безопасност след издаването на „Човешко е да се греши“. Книгата, която повдигна въпроса за пациентската безопасност и изнесе впечатляващи данни за броя на медицинските грешки?

Да и Не. 

Лидерството в тази област, както и вниманието на хората към проблема, се увеличиха и в САЩ, и по света, има много кампании като Седмицата на пациентската безопасност, инициативи на Института за развитие на здравеопазването, Фондацията за пациентска безопасност и други. В същото време информацията за пациентската безопасност и добрите практики в тази област не се въвеждат „надолу“ към персонала, който работи на първа линия и където най-често се срещат пропуските в грижата, познанията и компетенциите, свързванни с медицински грешки и нежелани събития.

Разкажете ни повече за вашата работа като експерт, който работи съвместно с инженери и компютърни специалисти в лаборатории за пациентска безопасност.

Нашите две лаборатории са базирани във Филаделфия и Торонто и работят за създаването на  способи за измерване на стойността на медицинската грижа at the point of care, т.е на мястото, на което тя се предоставя. Работим върху дистанционни средства за следене на качеството на грижа в реално време, пренасяйки технологиите на „първа линия“. Имаме няколко пилотни проекта, от които черпим много обещаващи първоначални данни и които ще бъдат включени от Агенцията за проучване и качество в здравеопазването (AHRO) като добри практики за превенция на инфекции, асоциирани с поставяне на катетър. Две ключови области са в нашия фокус и работят в синхрон:

1). Проектът Frontline Life Long Learners, при който изграждаме организация за обучение, като ангажираността на персонала е в основата на продължаващото обучение и в изграждането на познания сред работещите на всяко едно ниво.

2). Проектът  Leadership Culture of Safety , чрез който изграждаме „високо надеждни организации“ като част от стратегическия план да накараме ръководството  да се посвети на каузата за причиняване на нулеви вреди за пациента.

Колко важна е комуникацията, за да осигурим безопасност за пациента? Какво трябва да направим, за да подобрим комуникацията между пациенти и лекари, както и комуникацията между членовете на персонала? 

Важна е информацията в реално време: табла с информация в реално време, комуникация в реално време, предаване на смените и задачите в реално време и средства за проследяване в реално време на тази информация.

Също както контрола на въздушния трафик. Хартията и факс машините са стари и износени. Ние трябва да интегрираме системи за комуникация, за да може безпрепятствено да пренасяме медицинска информация чрез нaшите пръсти по клавиатурата или екрана, за да редуцираме грешките и да подобрим ефикасността на медицинската грижа.

Как технологиите помагат да подобрим пациентската безопасност?

Технологиите могат да бъдат едновременно благословия и проклятие. Ние се нуждаем от смарт телефони, за да бъдем умни (smart), а не, за да ги използваме като „глупави телефони“, които персоналът не може да ползва в болнични условия. Помислете за Сири или Алекса с изкуствен интелект. Колко пъти на ден вие ползвате гугъл или youtube видеа, за да проверите как се прави нещо? Ние трябва да вярваме на IT експертите и екипите, които работят на първа линия да използват технологиите на работното място, което е безопасно защитено в рамките на технологична платформа, за да доставят ключова информация „къде и кога“, от която ние се нуждаем най-много точно до леглото на пациента.

Технологиите, които са използвани по подходящ начин, след като бъдат тествани и със съответните защити, могат да подобрят ефикасността и ефекта от лечението, както и да намалят излишните дейности и подобрят работния процес.

В същото време обаче, има и много предизвикателства: повишаващи се разходи, пробив в сигурността, невъзможност за споделяне на информация с други изпълнителни на медицинска помощ, информацията може да бъде заключена и да се наложи повтаряне на дейности и изследвания, което увеличава разходите и забавя медицинската помощ. Персоналът понякога се оказва затрупан с технологична дейност с притеснения за валидността на данните, за да успее реално да запише и нанесе „истината“ за оказаната медицинска помощ.

Можете ли да ни разкажете за някои добри практики, които сте въвели с вашия екип? Можем ли и ние да ги въведем тук?

Абсолютно. Технологията е универсална и същата методология се прилага в Щатите, Канада и дори България. Целта е да пренесем най-добрите практики край леглото на пациента, така че екипите от лекари и сестри да разполагат с важна информация, ТОЧНО НАВРЕМЕ, на точното място. Това са всички тези малки моменти, в които ние можем да учим. Както ние знаем, има много добри практики, публикувани от Агенцията за проучвания и качество в здравеопазването и други организации-ние просто трябва да ползваме технологиите, за да дадем възможност да персонала да ги въведе. Например моят екип изгради в Торонто мобилна платформа, която да пренесе добрите практики близо до пациента и да измери ангажираността на изпълнителите на медицинска помощ в отделните звена, за да редуцира възможните нежелани събития.

Ние използвахме същата мобилна платформа в болница в  North Jersey,където имаше проблем с увеличения борй на инфекции, асоциирани с използването на катетри. Ние инсталирахме този мобилен „инструментариум“ в болницата, за да може персоналът да има достъп до него от мястото, където предоставя медицинската помощ и така да потърси информация, да запълва празнотите и да се учи. Този иновативен подход подкрепи ангажираността на медицинските сестри, използването на добри практики за предотвратяване на този тип инфекции. Персоналът получаваше точки за усвояване и въвеждане на добри практики в интензивното отделение. Персоналът постигна 20% успех при усвояване на нови практики, 264% увеличаване на „дните без катетър“ и експоненциално увеличаване на ангажираността на персонала. Имаше специални табла, на които може да се проследи напредъка и дори давахме награди-кафе, пица, ваучери, за това, че „правят правилното нещо“. Нещо като наградите за „редовен пътник“, персоналът може да следи своя напредък и компетенции и така съвсем естествено да се изгради култура на знанието.

Какво е бъдещето на пациентската безопасност? Какви са новите предизвикателства? 

През 2005г.  Законът за подобряване на качеството и осигуряване на пациентска безопасност създаде ред за доброволно докладване, за да се съберат данни, помагащи оценката на състоянието на безопасността на пациента и по този начин да се постигнат по-добри резултати и да се решат някои проблеми, свързани с качеството. Обаче, лечебните заведения не прегърнаха съвсем тази идея.

Всъщност, законът продължава да е оспорван в някои съдилища в САЩ, където е трудно да се разкрият и съответно да се анализират нежеланите събития, което ще помогне да се подкрепи изграждането на нова организационна култура. Така че нашата система беше създадена, за да проектира организационна култура на ученето, да подкрепи персонала и да стимулира резултати, които да станат част от присъщата култура отдолу нагоре вместо от горе надолу.

Бъдещето е ясно и просто: Така както е в авиоиндустрията, целта е нулева вреда за пациента.

Ние трябва да вярваме в изграждането на високонадеждни организации от най-високото ниво на мениджмънта, така че да постигнем нулево ниво на грешките. Ние трябва да преодолеем страха от отговорността и публичността. Това започва с наличието на данни, с това да искаш да знаеш истината за силните и слабите страни на твоя екип.

Както Деминг казва: Най добрите усилия не могат да заменят познанието. Следователно данните са господаря.

В заключение, аз бих казала, че болниците трябва да започнат да събират и преценяват смислена информация. Не трябва да бъдеш велика организация или световноизвестна болница. Просто започни с простите технологични инструменти в „твоя джоб“. Започни с това да измерваш качеството всеки ден, не докладвай резултати просто за да проследяваш нещо. Ключът е ученето, ориентирано към действия. Започни своята организация на познанието и твоята високонадеждна организация днес. Моят любим цитат от Св. Франсиск от Асизи е:

„Започни като правиш това, което е необходимо; после прави това, което е възможно; и изведнъж ще започнеш да правиш невъзможното.“