Решение на седмицата: 12181/10.10.2018г. на Върховен административен съд
С решение от 10.10.2018г. ВАС приема, че информацията за здравословното състояние на дадено лице няма обществен характер по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а представлява здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето и съдържа чувствителни лични данни, поради което достъпът до нея е уреден в този специален закон. С оглед на изложеното, такава информация се предоставя на трети лица (освен самия пациент или законните му представители) при наличието на някоя от предпоставките по чл. 28, ал. 1 от Закона за здравето.
Фактите:
Със заявление за достъп до обществена информация сдружение с нестопанска цел е поискало от лечебно заведение за болнична помощ становища на лекари, изготвени по повод проверка на Регионална здравна инспекция, касаеща лечението на малолетно дете. Лечебното заведение е отказало да предостави достъп до тези становища, позовавайки се на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като становищата представляват личното мнение на лекарите по повод осъществилото се лечение, нямат самостоятелно значение и са свързани с оперативната подготовка на административен акт, който е издаден, а именно-констативен протокол от извършена проверка на РЗИ. Освен това лечебното заведение е посочило, че становищата съдържат информация, касаеща здравословното състояние на малолетното дете и не е налице нито една хипотеза по чл. 28, ал. 1 от Закона за здравето, позволяваща предоставянето на тази информация на трети лица (различни от родителите на малолетното дете).
Мотивите на съда:
„Тези документи са съставени по повод проверка, извършвана от Регионалната здравна инспекция (РЗИ). От събраните по делото доказателства се установява, че тази проверка е приключила с писмо изх. № …/08.08.2016 г. на директора на РЗИ-П., което е изпратено на А. Е. в качеството му на баща на детето, чието медицинско обслужване е проверявано. Именно в това писмо са цитирани исканите становища. Следователно действително становищата нямат самостоятелно значение и са свързани с оперативната подготовка на административен акт, който е издаден.
Допълнително следва да бъде посочено, че от описанието на исканата информация и в контекста на цялата административна преписка, включително и представената кореспонденция между А. Е. и различни административни органи по повод раждането и лечението на детето му непосредствено след това, следва да се приеме, че се иска достъп до информация, която няма обществен характер. Информацията относно здравословното състояние на едно конкретно физическо лице и предприетото лечение не е възможно да бъде определена като обществена според дефиницията в чл. 2 от ЗДОИ. Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Исканата информация по своя характер представлява здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето и съдържа чувствителни лични данни, поради което достъпът до нея е уреден в този специален закон.“
„Съгласно чл. 41 от Конституцията на Република България всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Според дефиницията, съдържаща се в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Чл. 3 от ЗДОИ е озаглавен „задължени субекти“, но е използвана законодателна техника, която ги определя като органи и лица, създаващи или съхраняващи обществена информация. В случая е безспорно, че заявлението за достъп е адресирано до задължен субект, но информацията, която се иска не е свързана с обществения живот в Република България. Действително от търсената информация е възможно да се направят изводи относно работата на задължения субект, но тези изводи са направени в професионално изготвено писмено становище на РЗИ.“
Съдът добавя, че „искането е от юридическо лице, представлявано от А. Е., а не от А. Е. като физическо лице – баща на детето, за чието здравословно състояние се отнася исканата информация, поради което единствената възможност да бъде разгледано по същество е по реда на ЗДОИ.“
Коментар: предоставянето на здравна информация на трети лица от лечебни заведения следва да бъде извършвано след внимателен анализ на основанията за предоставянето й, особено в контекста на новоприетия и влязъл в сила Регламент за личните данни (GDPR).
Допълнителни решения, обсъждащи приложението на чл. 28, ал. 1 от Закона за здравето: Решение No 13608/2016г. на ВАС, Решение No 14035/2011г. , Решение No 4265/2008г. , Решение No 1698/2009г. ,