Какво заплаща или не заплаща пациентът при оказване на медицинска помощ в болница
Днес беше излъчен репортаж на „Господари на ефира“, в рамките на който болница беше обвинена от пациент, че неправомерно е заплатил за екстракция на кърлеж, въпреки че бил здравноосигурен. По време на предаването беше обяснено, че лечебно заведение за болнична помощ нямало право да изисква заплащане от здравноосигурен пациент по никакъв повод. Болницата обаче няма да получи и заплащане от РЗОК, защото не съществува клинична пътека или амбулаторна процедура, свързана с екстракция на кърлеж, т.е липсва основание за заплащане на оказаната медицинска помощ от този орган.
Болницата има право да изисква от пациента да заплати за оказаната му медицинска помощ, защото:
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. Нито в Решението на НС на НЗОК, прието през 2016г., нито в НРД за 2015г., нито в Наредба N 2/2016г. определяща основния пакет от здравни дейности, заплащани от НЗОК, има клинична пътека или амбулаторна процедура, по която да бъде оказана медицинска помощ на пациент, нуждаещ се от екстракция на кърлеж. При това положение НЗОК не може, няма основание и не заплаща въпросната медицинска услуга. Болниците нямат право да искат заплащане или доплащане САМО за медицинска помощ, влизаща в основния пакет. По аргумент на противното, лечебните заведения имат право да поискат от здравноосигурените лица да заплатят за всяка друга оказана помощ, извън пакета.
Ето защо здравноосигурените лица имат право на безплатна медицинска помощ, но само в рамките на пакета, който е гарантиран от НЗОК и само за тези услуги, за които лечебното заведение, което са избрали, е сключило договор с РЗОК. Всички граждани имат право и на безплатна спешна медицинска помощ до момента на хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани, защото чл. 7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ гласи, че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“, но не и тези след осъществен прием.
Във всички останали случаи пациентът следва да заплати оказаната му медицинска помощ и е добре тази информация да се поднася коректно както от медиите, така и от органите, ангажирани пряко с националното здравеопазване.
няма как при такива закони ,мнозинството пациенти/пък и здравните работници , че и дори самия министър/ да си знаят правата, пък и като се вземе в предвид че 240 депутати и т н. постоянно променят законите …..хаоса е пълен .Пък и в законите пропуски и непълноти и най лесното …..плати .Колкото до Москов го чух да казва най популистично че ще накаже служебните лица поискали да се плати за ваденето на кърлежа .Не мога да разбера на идиотизиран политик ли се прави или не знае основни неща в медицинското право …но и в двата случая за министъра е осъдително.
Министърът си знае какво пише в наредбите. Ваденето на кърлеж е включена в гарантираните от здравната каса дейност. Авторът на статията е в грешка.
Не виждам защо пак се търси вина в здравното заведение?ако пациент сам се явил в здр.заведение и желае да бъде обслужен там без направление от личен лекар-наистина услугата се заплаща.В противен случай ухапан от кърлеж човек редно да се обърне към личен лекар където ще му помогнат без заплащане или ще го насочат към хирург с направление.Ухапването от кърлеж наистина не е спешно състояние-дори самия пострадал като нанесе олио или мас върху мястото и спре достъп на въздух кърлеж ще падне сам:)
той може и да повърне ако му се спре достъпа 🙂
Уважаема адв.Шаркова,благодаря Ви за професионалния коментар, които буквално измести непрофесионалното изказване на министър Москов!
Здравейте,
В наредба 2/2016, прилож. 1, Т.9.6.12, екстракцията на кърлеж (акар) е включена ката дейност на ПИМП.
prez 2014 mesec uli polu4ih insult.kategori4no otkazaha da me priemat v bolnica .prez 2015 polu4ih vtori insult zakaraha me vednaga v bolnica.slaed parviq ne mojeh izob6to da govorq
А как бихте коментирали оказването на спешна помощ в амбулатория за ПИМП на неосигурен пациент до идването на екип за СМП. Трябва ли пациентът да заплати медицинските дейности или ОПЛ може да поиска МЗ (държавата) да му заплати дейността съгласно чл. 7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ,която както цитирате гласи, че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“.
Здравейте,
ОПЛ получават заплащане на принципа на капитацията и е необходимо да осигурят 24 часово обслужване на пациентите си. Така че те няма да получат заплащане за спешната помощ, оказана до идване на екип на ЦСПМ. Не могат да получат и заплащане от МЗ по реда на Методиката, тъй като тя се отнася до лечебните заведения за болнична помощ.
Пропускате,че пациентът е неосигурен
Ако е неосигурен, пациентът заплаща за всяка оказана медицинска помощ с изключение на тази, изброена в чл. 82 от Закона за здравето. Тъй като ОПЛ не получават заплащане за оказване на медицинска помощ от МЗ по реда на Методиката, неосигуреният ще дължи заплащане за оказаната медицинска помощ, пък макар и била тя спешна.
Май адвокат Шаркова не е чела Наредба №2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната Здравноосигурителна Каса, защото аз сега го чета и на т.9.6.12. пише „отстраняване на акари“.
http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2016/03/29/naredba2-25-03-2016-opredelqne-osnoven-paket.pdf
Г-н Георгиев, ще трябва да Ви разочаровам, че съм чела Наредба N 2/2016г. и именно точката, която цитирате ви опровергава.
т. 9.6.12 се намира в част VI от Наредбата, а именно частта за първична ИЗВЪНболнична помощ, а не в частта, определяща пакета от клинични пътеки и амбулаторни процедури. Съгласно Решение на НС на НЗОК и Национален рамков договор за 2015г. първична ИЗВЪНболнична помощ се оказва само от лични лекари (общопрактикуващи лекари), но не и от болници, които оказват болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Няма нито една КП или процедура в Наредба N2/2016г., свръзана с отсраняване на акар. Напротив, наредбата изрично е посочила тази услуга сред тези, извършвани от личните лекари. И още нещо, в същата тази точка VI са описани кои са спешните състояния, които личните лекари следва да лекуват и отстраняването на акар не е сред тях. Това, което не се заплаща от НЗОК на болниците или не се заплаща от МЗ, се заплаща от пациента.
Четете, но и мислете!
Не се намира в част VI, a в Приложение 1.
Това само показва колко сте я чела. Раздел VI на приложение едно е “ Диагностично-лечебна дейност“.
Това не е специален раздел за изключения. Нито раздел за дейности ограничени до ОПЛ. Това са дейности, които трябва да се извършват от болниците и специално отстраняването на акари е дейност, която е включена в изискванията към лечебните заведения за сключване на рамков договор с НЗОК.
Това, че е ПИМП не значи, че се извършва задължително извън болниците. Значи, че пациента не трябва да бъде хоспитализиран. Ако болницата е сключила договор с НЗОК, значи те им заплащат дейностите в Приложение 1.
Г-н Георгиев, благодаря за огромния интерес към статията ми, не съм очаквала, че ще агажирам толкова пациенти да седнат и да четат здравното законодателство с такова желание. Препоръчвам Ви обаче да продължите да четете, за да стигнете до верните отговори, защото начинът по който формулирате разсъжденията си сега, издава липса на задълбочени познания на здравното законодателство. Това е нормално, защото не сте юрист. Ето нещо, което можете да прочетете междувременно:
На първо място, раздел VI се намира в Приложение N1. Разгледайте добре наредбата още веднъж, ако трябва попитайте МЗ и НЗОК по този въпрос.
Цитирам Ви също така Решението на НС на НЗОК, което определя правилата, по които се сключват договори с НЗОК. Можете да го намерите на сайта на НЗОК. В него ясно е описано кои могат да бъдат изпълнители на извънболнична помощ, сред тях не са болниците, които се наричат лечебни заведения за болнична помощ. Ако се съмнявате в това, което Ви казвам и което пише в решението, отидете до която искате болница и пробвайте да Ви лекуват без да Ви приемат в нея. Това може да стане само ако сте в спешно състояние, ненуждаещо се от хоспитализация (а кърлежът не е такова състояние). Пациент не може да бъде лекуван безплатно в болница, ако не бъде приет в нея.
Сега за решението:
Чл. 8. (1) Изпълнители за дейностите по чл. 6, ал. 1 от извънболничната медицинска помощ по договор/допълнително споразумение могат да бъдат:
1. лечебните заведения по чл. 8, ал. 1 ЗЛЗ с изключение на денталните центрове и самостоятелните медико-технически лаборатории;
2. лечебните заведения за извънболнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
3. националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ – за дейностите по чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗЗ.
Сега да ви обясня: болниците са лечебни заведения по чл. 9 от ЗЛЗ. Както виждате, те не са сред лечебните заведения, които могат да извършват извънболнична помощ, съгласно цитирания чл. 8 от Решение на НС на НЗОК, допълващо НРД за 2015г.
Медицинските дейности, споменати в цитирания чл. 8, са тези по чл. 6, ал. 1 от същото решение. Това са дейности по извънболнична медицинска помощ.
Какво пише в чл. 6, ал. 1?
Чл. 6. (1) Медицинските дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2 включват извънболнична медицинска помощ, която обхваща:
1. първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) съгласно приложение No 1 към чл. 1, ал. 1 на Наредба No 2 от 2016 г.; Това е същото приложение за което говорим.
Ето и какво пише за болничната помощ:
Чл. 9. (1) Изпълнители за дейностите по чл. 6, ал. 2 от болничната медицинска помощ по
договор/допълнително споразумение могат да бъдат:
1. лечебни заведения за болнична помощ (БП) по чл. 9, ал. 1 ЗЛЗ; Ето това са болниците.
Аз ще прекратя спора с Вас, защото това е неравностоен спор, при който едната страна не е юрист и специалист по дадена тема. Благодаря за проявения интерес и затова, че се опитвате да се запознаете все пак с нормативната уредба, тъй като малко хора го правят.
В добавка ще Ви посоча една статия, която подкрепя моето становище, в която е цитиран специалист от Регионална здравна инспекция. Изглежда, че и той мисли като мен. http://www.redmedia.bg/statii/bez-panika!-karlezhite-se-vadyat-ot-lichniya-lekar-740
Приятен ден!
Благодаря ви за пасивно-агресивния коментар, г-жо Шаркова.
В чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ влизат Центровете за Специализирана Медицинска Помощ(в какъвто хората от репортажа потърсиха помощ).
В чл. 8 , ал 1, т.2, г) се включват диагностично-консултативните центрове, които почти всяка болница има.
Вие не ги ли взимате под внимание в случая? Или според вас една болница може да извършва само и единствено болнична помощ и не може да извършва извънболнична?
Здравейте,
Предлагам да споделите своите теории с РЗИ-Варна, защото след извършена проверка по случая те не са установили нарушение и са потвърдили изцяло моята теза, изложена в статията.
Заповядайте, запознайте се: http://medicalnews.bg/2016/07/11/РЗИ-Варна-потвърждава-ухапването-от-к/
Заповядайте подробен отговор на въпроса: http://mariasharkova.com/за-акарите-и-тяхната-цена-продължение/