Окончателно: Методиката за изработване на областни здравни карти не е незаконосъобразна

Петчленен състав на ВАС потвърди определението, с което съдът по-рано се произнесе по характера на Заповедта, издадена от Министъра на здравеопазването, с която се определя Методиката за изработване на областни здравни карти.

Съдът приема, че методиката не подлежи на самостоятелно обжалване и прекратява окончателно делото със следните мотиви:

„Прекият и непосредствен правен интерес от целения резултат за правните субекти (…) ще настъпи от съдържащото се в Националната здравна карта, а не от Методиката.“ Съдът приема, че  адресати на заповедта са членовете на специалната комисия за всяка област, назначена от министъра и техните задължения приключват с изработването на областните здравни карти като следващият етап е изработването на Националната здравна карта от комисия, с определен в закона състав. Именно Националната здравна карта се утвърждава от Министерския съвет. Методиката е с адресати председателите на комисиите, а не лечебните заведения или пациентите, поради което е вътрешнослужебен акт – чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, а не нормативен акт. Тя е акт, който регламентира подготвителен етап – част от процедурата по издаване на Националната здравна карта. „Методиката е акт, който е част от процедурата по изработване на Национална здравна карта, акт, който не засяга пряко права и законни интереси на правни субекти, тъй като няма установено със закон задължително действие за правни субекти извън комисиите по чл. 29, ал. 3 ЗЛЗ. С оглед на това е налице липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване – подлежащ на обжалване административен акт.“

Съдът приема още, че един от регламентираните от законодателя инструменти за създаване на механизъм за гарантиране на основното право на достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване е Националната здравна карта. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЛЗ потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планиран на териториален принцип чрез Националната здравна карта. „Дали така приетите от министъра правила ще доведат до ефикасно изпълнение от страна на държавата на задължението й да гарантира основното право на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията може да се прецени едва, когато се приеме Националната здравна карта. По силата на закона именно тя е задължителният за планиране на дейностите акт и именно при нейната проверка ще се установи спазил ли е министърът изискването на чл. 31, ал. 3 ЗЛЗ, както и утвърдените от него в Методиката правила постигат ли целта на националната здравна политика – гарантиране на основното право на гражданите на здравно осигуряване, което е изискване за законосъобразност.“

Важно е да се припомни, че на 28 юни Конституционният съд ще разгледа по същество делото за установяване на противоконституционност на чл. 34а и чл. 37а от Закона за лечебните заведения, както и за несъответствие на посочените разпоредби с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.

Първата разпоредба, която е обжалвана (чл. 34а от ЗЛЗ), урежда случаите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта. В тази хипотеза законът дава възможност на РЗОК да сключва договори с лечебни заведения, избрани по критерии и ред, приети с наредба на Министерския съвет. Такава наредба вече беше приета и обжалвана във Върховния административен съд. В случай, че тази разпоредба бъде отменена, наредбата също няма да се прилага.

Втората обжалвана разпоредба е свързана с издаване на разрешение за дейност на нови лечебни заведения и включването им в действащата НЗК. Според нея преди издаване на разрешението специална комисия се произнася относно потребностите за съответните легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, на територията на съответната област, определени в Националната здравна карта. При отрицателно становище тази болница не може да сключва договори с НЗОК до актуализирането на НЗК.

Решението на КС ще бъде коментирано след постановяването му.