Ранния контакт между майката и новороденото
Днес в статия на mediapool бяха публикувани данни от проучване, извършено сред 5200 жени в България, което установява, че само 8% от тях са имали възможност да закърмят детето си на първия час след раждането. Останалите жени са споделили, че са били отделени от бебето си в първите часове след раждането.
Какво представлява ранният контакт „кожа с кожа” между майката и новороденото?
Веднага след раждането бебето се подсушава и се слага голо (обикновено с шапка на главата) върху гърдите на майката, като двамата се завиват с одеало. Смята се, че при всички бозайници този контакт има голямо значение, защото периодът се определя като „чувствителен” и има значение за физиологията и развитието на бебето занапред. В България липсват указания в медицинските стандарти „Акушерство и гинекология” и „Неонатология” в тази насока. Аргументите против този ранен контакт са свързани с хигиена, необходимост от спазване на определени процедури, свръзани с бебето и майката, както и липсата на условия в родилната зала или залата за наблюдение на пациентката. Различни публикации и изследвания обаче сочат доказателства, че липсват данни за каквито и да е негатвини последици за майката и бебето при този ранен контакт и препоръчват на лечебните заведения да ревизират правилата и протоколите си.
Какво е значението на ранния контакт между майката и бебето?
По данни на СЗО, тридесет и четири рандомизирани проучвания, извършени сред 2177 жени, показват, че новородените, които са осъществили контакт с кожата на майката веднага след раждането са плакали по-малко, подобрили са по-бързо показателите, свръзани с дишането и сърдечната дейност, както и нивата на кръвна захар. Тези новородени са закърмени значително по-бързо и по-лесно от останалите бебета. Не се сочат никакви неблагоприятни събития, които да са възникнали вследствие на този контакт непосредствено след раждането.
В българските болници все още ранния контакт „кожа с кожа” не се практикува често, тъй като организация за това не е създадена. Обикновено веднага след раждането, бебето се преглежда от неонатолог, измерва се, преценяват се жизнените му показатели, определя се АПГАР. През това време, а и в следващите два часа родилката се наблюдава активно и обикновено не са създадени условия за престой на новороденото в тази обстановка. При раждане с Цезарово сечение контактът е допълнително затруднен, тъй като майката е под анестезия, а след това се наблюдава интензивно за определен период от време. Дискомфортът след Цезарово сечение е с различна интензивност и също затруднява този контакт.
Обясненията за липсата на създадена организация и повече усилия от страна на работещите в отделенията/клиниките по акушерство и гинекология обикновено са свръзани с това, че тъй като ние нямаме спомени от нашето раждане, рядко се отдава значение на това събитие от гледна точка на новороденото. Изследователи препоръчват като първа стъпка от промяната на организацията в отделението, да се започне с обучението на персонала. Смята се, че след раждането бебето преминава през няколко различни етапа инстинктивно (плач, релаксиране, събуждане, активност, почивка, движение, опознаване, сучене и спане) и медицинския персонал по-скоро трябва да остави тези процеси да случват от самосебе си, без да се намесва.
Промяна на протоколите/алгоритмите в звеното:
Повечето протоколи в болниците не са създадени така, че да улеснят контакта между майката и бебето. Те се състоят от списък с различни задачи, които трябва да бъдат изпълнени и персоналът се заема с тях: мерене, теглене, поставяне на витамин К, идентифициране на бебето по приетия начин (поставяне на гривни, в някои държави се взема отпечатък от ръката на бебето, къпане). За да се организира лесния контакт между майката и новороденото се препоръчва отлагане на всички дейности, които не са пряко свързани със здравето на бебето
Болниците в световен мащаб, които практикуват ранния контакт „кожа с кожа” след Цезарово сечение са по-малко от тези, които осъществяват това при нормалнно раждане, тъй като се изисква по-сериозна подготовка. Персоналът трябва да е напълно обучен за ползите от този контакт. Много често анестезиолозите описват, че след като бебето е сложено до кожата на майката, тя е ангажирана с новороденото и това води до нормализиране на кръвното налягане, липса на притеснение от нейна страна, а бебето поддържа стабилна телесна температура в следствие на тази близост.
За да се осъществи лесен контакт, се препоръчва акушерката да получи потвърджение, че няма пречка контактът да се осъществи, т.е екипът няма никакви притеснения за здравето на майката и бебето. След което тя трябва да получи потвърждение от родилката, че се чувства комфортно от предстоящия контакт. Бебето и майката трябва да бъдат под постоянно наблюдение от страна на акушерката, но се препоръчва да не се прекъсва започналия контакт, тъй като така ще се прекъсне последователността на различните етапи, през които минава новороденото и то ще бъде стресирано.
Като заключение следва да се подчертае, че множество организации подкрепят ранния контакт на майката и новороденото, като сред тях са: WHO, American Academy of Pediatrics (AAP), the Academy of Breastfeeding Medicine (ABM), and the Neonatal Resuscitation Program (NRP). В техни публикации се подчертава, че няма пречка определянето на състоянието на новороденото да се осъществи, докато бебето лежи върху гърдите на майката си, а всички останали рутинни процедури да се осъществят след първия час от раждането. Разбира се, освен препоръките на тези организации, следва да се уважи желанието на родителите да бъдат с бебето си в този единствен първи час, който няма да се повтори за тях. Струва ми се, че в условията на конкуренция между лечебни заведения, предоставящи родилна помощ, промяната на организацията и създаване на условия за поощряване на ранния контакт „майка-бебе” ще увеличи броя на жените, желаещи да дадат живот на бебето си там, където обстановката им предоставя възможност да са заедно от първата минута.