Разказ за едно посещение в родилно отделение в Университетската болница „Емори“
Болницата „Емори“ е наричана още „Майо клиник на Юга“, заради качеството на медицинската помощ и изследователската дейност, която се изършва. Това е частна болница, „non-profit“, т.е функционира като организация с нестопанска цел. Тя се намира в Атланта, разположена в няколко сгради на различни места в града. В непосредствена близост до един от корпусите е Университетът Емори, в който специализирам в момента. Това ми даде възможност да посетя родилното отделение в болницата, да го разгледам отблизо и да поговоря с д-р Кари Цвиак, Директор на Отдела по семейно планиране в „Емори“ и един от основните служители в Центъра за бременност и раждане.
Започвам разказа си от първо лице с пълното съзнание, че много от добрите практики, за които ще разкажа, са трудно достижими и изискват много съвместни усилия между лекари, акушерки, организации, пациенти, органи с компетенции в областта на здравеопазването. Смятам, че майчиното и детското здравеопазване следва да са приоритет на всяка здравна система, а в нея всички участници трябва да се чувстват комфортно. По никакъв начин описанието на моето посещение не бих искала да се разбира като укор към някой от тези участници, а единствено като стимул за споделяне и разискване на практики, които в САЩ са възприети като част от качествената медицинска помощ, оказвана на раждащите. Пиша го и със съзнанието, че тази болница разполага с много финансови средства, тъй като е водещо лечебно заведение в страната.Ето какво научих от моето посещение и разговорът ми с д-р Цвиак.
Родилното отделение разполага само със самостоятелни стаи, а всеки пациент има електронно досие. Това са и последните тенденции в САЩ по отношение на организацията на грижата за пациента. Смята се, че лечението в болнични стаи сред други пациенти, нарушава до голяма степен правото на конфиденциалност на здравната информация, коeто е регламентиранo в един от най-строгите федерални закони HIPAA.При изграждане на нови болници се предвижда стаите да са напълно самостоятелни, а много спешни отделения „подменят“ завесите си със стени от различни материали.
По средата на един коридор, който прави пълен кръг около стаите и звената за наблюдение на бебета и интензивна грижа, се намира мястото, където акушерките следят всички монитори. Изследванията, както и друга комуникация (например с лекаря или акушерката, проследявали бременността на раждащата) пристигат по електронен път. В самостоятелната стая може да присъства всеки, който е поканен от бъдещата майка, включително и дула. Болницата разполага със специален протокол, свръзан с нейното участие, като тя няма право да се намесва в самото раждане и решенията на медицинския персонал.
Още при постъпването на майката се предоставя документ за информирано съгласие, който се състои от няколко части, всяка от които подлежи на отделно удостоверяване от бъдещата майка. По-важното обаче е, че тук изключително много се разчита на обсъждането и разрешаването на всички въпроси от значение за раждането по време на бременността, така че да не се налага в последния момент да се взимат важни решения или да се стига до конфликтни ситуации. Ако все пак възникнат такива, медицинският екип се старае да включи семейството, член на църква (ако жената е религиозна), служител от отдела за връзка с пациентите (patient advocate), за да се достигне до приемливо решение. Изрично ми беше обяснено, че рутинно не се прилагат питоцин, епизиотомия и епидурална анелгезия, а само при наличие на доказана необходимост, т.нар. „evidence-based decision“. Възприети са най-новите ръководства в областта на физиологичното раждане, включително и концепцията за по-дълго изчакване преди взимане на решение за извършване на Цезарово сечение, публикувани от American College of Obstetricians and Gynecologists (ACOG) and the Society for Maternal-Fetal Medicine (SMFM).
Един от най-важните въпроси, които се обсъждат с майката, е нейното мнение за начина на родоразрешение след предходно раждане с Цезарово сечение. В случай, че рискът е под определена степен, изборът за начин на родоразрешение се предоставя на бременната. Това се посочва в информираното съгласие. Честотата на ЦС в „Емори“ е 25%, като целта на националната програма „Здрави хора 2020“ е достигането на 23.9%. В болницата не се допуска индуциране на раждане по желание на майката преди 39 г.с., тъй като се счита, че това увеличава риска от последващо ЦС.
Болницата провежда политика, подкрепяща кърменето. Затова се практикува ранен контакт „бебе-майка“, освен ако няма сериозна причина, изискваща незабавен преглед на новороденото или майката. В лечебното заведение разполагат със съветник по кърменето и не се поощрява храненето с адаптирано мляко. В момента се разработва протокол за ранен контакт „бебе-майка“ при извършване на Цезарово сечение. Особено интересни ми бяха гривните с бар кодове на ръцете на бебета и обстоятелството, че при приближаване на бебето до външна врата, се включва аларма, която предотвратява отвличане на новородени. Самите баркодове свързват майката с бебето, а при всяка манипулация или администриране на лекарство, този бар-код се сканира и се свързва с извършената процедура/поставеното лекарство. Всичко това се запаметява в електронната система, до която пациентът има постоянен достъп.
В САЩ няма граница на жизнеспособността на новороденото, обвързана с гестационна възраст или тегло. Приема се, че живородено е всяко дете, което показва признаци на живот. Съществува консенсус, който дава възможност да родителите на новородени под 22 г.с да преценят дали желаят или отказват ресуститация.
Акушерките могат да бъдат самостоятелни доставчици на здравни услуги, т.е да проследяват бременност и да водят раждане (нямат право да извършват ЦС). Условието е да са сключили договор с лекар, към който да пренасочват при нужда своите пациентки. В някои градове, вкл. в Атланта, има Родилни Центрове, в които работят предимно акушерки и предоставят подобни здравни услуги.