Въпроси и отговори при преждевременно напускане на болница

Един от най-честите въпроси, които получаваме в кантората, е за възможността един хоспитализиран пациент да напусне болницата по свое желание и какви са последиците от това. Затова днес Ви представяме отговорите на тези въпроси:

Въпрос: Имам ли право да напусна болницата по време на хоспитализация? 

Отговор: Краткият отговор е – да. Законът за здравето (чл. 90, ал. 1) предвижда, че пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Това означава, че пациентът може да напусне болничното заведение по всяко време и също така може да откаже извършване на определена диагностична или лечебна дейност.

Въпрос: Как се удостоверява отказът от предоставяне на медицинска помощ? 

Отговор: Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. 

Когато отказът е свързан с продължаване на започналия престой в лечебното заведение, това обстоятелство се отразява в специална декларация, образецът на която е утвърден в Наредба № 49/2010 г. В тази декларация се удостоверяват следните обстоятелства: че пациентът напуска болницата въпреки становището на лекарите, че е необходимо да се продължи лечението и диагностиката в болнични условия; че това решение може да доведе до неблагоприятни последици и усложнения, както и да увеличи риска от влошаване на състоянието и дори до смърт.

Въпрос: Какви са последиците от преждевременното напускане на болница? 

Отговор: Пациентът поема отговорност за своето състояние, в това число за възникване на усложнения. В случай, че състоянието му се влоши, лекарите не могат да носят отговорност за това влошаване, защото се прекъсва причинната връзка. Изключение ще има в случай, че пациентът докаже, че не са му разяснени последиците от преждевременното прекъсване на диагностиката и лечението по негово желание.

Друга важна последица от прекъсването на болничното лечение е свързана със заплащането на същото. В тази връзка се налага да опровергая Министъра на здравеопазването и позицията му, публикувана в сайта clinica.bg . НЗОК забранява заплащане или доплащане от пациента в случаите, в които лечебното заведение получава заплащане от НЗОК по съответната клинична пътека/амбулаторна процедура/клинична процедура. По аргумент от противното, когато НЗОК не заплаща дадена дейност, лечебното заведение има право да изисква заплащане от пациента. Когато пациентът напусне лечебното заведение и не бъде изпълнен алгоритъмът на КП/АПр./КПр., заради което НЗОК не заплати стойността й на лечебното заведение, пациентът дължи заплащане според посоченото в ценоразписа на болницата.

Съгласно чл. 354, ал. 1 от НРД за МД, ако клиничната пътека (КП) е с минимален болничен престой до 3 дни, е възможно тя да бъде приключена като амбулаторна процедура (АПр) „Предсрочно изпълнение на КП“, само при наличие на писмена оценка от лекар, че няма медицински риск за пациента от приключване на лечението. Ако такава оценка липсва, тъй като лекарите са преценили, че е налице сериозен риск за здравето на пациента при самоволното му напускане, не е възможно клиничната пътека да се приключи предсрочно без медицински риск, съответно няма да бъде заплатена.

Освен това, НЗОК няма да заплати ако не е приложима хипотезата на чл. 383, ал. 4 от НРД за МД, според която НЗОК може да заплати на лечебното заведение при самоволно напускане, ако са извършени всички основни диагностични и терапевтични процедури. Ако лечението фактически не е било завършено, поради отказ от страна на пациента, няма да са налице предпоставките за плащане по реда на чл. 383, ал. 4 НРД.

В този контекст е важно да се подчертае, че самоволното прекратяване на болничното лечение не може автоматично да се приравни на случаите, в които НЗОК заплаща дейността частично. Всяка ситуация подлежи на индивидуална медицинска и правна оценка, като разпоредбите на НРД не са еднозначни и подлежат на тълкуване. Следователно, публикации, които обобщават, че при всички случаи на самоволно напускане пациентът „не дължи нищо“, са подвеждащи и създават неправилни обществени очаквания.

Съдебната практика подкрепя това виждане, като спорове между пациенти и лечебни заведения относно дължимостта на подобни плащания при преждевременно напускане на болницата приключват в полза на лечебните заведения.