Важно решение на ВКС в областта на медицинските деликти

На 25.07.2019 г. ВКС е постановил решение по чл. 290 от ГПК, с което е отговорил на въпрос по чл. 280, т. 3 от ГПК, а именно:

„Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт?“

Отговорът на поставения материалноправен въпрос, който ВКС дава в решението си, е следният:

„Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ, вкл. и спешна такава, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ (в редакция към ДВ, бр. 72/2015 г., като приложима по спорното правоотношение), дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Несъмнено е, че центровете за спешна медицинска помощ (Ц.) също се числят към лечебните заведения – вж. чл. 24 ЗЛЗ, където медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Те осъществяват извънболнична дейност по специалността „спешна медицина“ (Глава 2, т. 1.1.1. от Наредба № 45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ – отм., но действащ към датата на събитието – 09.06.2014 г.), която също е подчинена на подробна правна уредба и се извършва при стриктно спазване на разписаните правила за работа, установени в специални закони (цитираните по-горе в изложението) и утвърдени медицински стандарти (вменяващи задължение за съответствие и с нормативно предвидените диагностично-терапевтични алгоритми и приетите правила за добра медицинска практика). Диагностичната и лечебната дейност в областта на спешната медицина се извършва с помощта на подходяща апаратура и медицински изделия, отговарящи на съвременните изисквания за качество и безопасност и несъздаващи допълнителен риск за пациентите. Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) – на първо място да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ – да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, с която екипът на спешна помощ е оборудван. Така се постигат задачите на медицинската специалност „Спешна медицина“, свързани с осигуряването на своевременна и качествена диагностика, терапевтично поведение и лечение при пациентите със спешни състояния – Глава 1, т. 1.5. от цитираната по-горе Наредба (отм.).“

С целия текст на решението можете да се запознаете от сайта на ВКС като потърсите дело No 2700/2018 г.