Усложнението като естествен ход на дадено заболяване е основание да се приложи чл. 15 от НК

С определение (вл. в сила), с което се потвърждава постановление за прекратяване на досъдебно производство, заслужава внимание, заради задълбоченото проследяване на дългогодишно лечение на пациент с множество заболявания и усложнения след инвазивна процедура. Интерес представлява проследяването на всички диагностично-лечебни дейности от гл. т на причинно-следствената връзка между тях и настъпилия летален изход.
„Съдът намира, че в конкретния случай благоприятната лекарска прогноза за изхода от инванзивната интервенция в организма на пациента е била провалена от развитието на самото заболяване и от намесата на външни за страните обстоятелства. В конкретния казус липса възможност да се приеме, че някой от медиците, провели инвазивната процедура, е допускал такова развитие на процесите, като негативен фактор за сполучливия изход на оперативната намеса и това да го е мотивирало към друго терапевтично решение или поведение, при което съставомерният резултат не би настъпил. За лекарите не е съществувала подобна възможност, тъй като те не са длъжни, нито могат да предотвратят или предвидят такова усложнение, което се явява като резултат от естествения ход на заболяването, което се оказва решаващо за крайния изход на операторските интервенции. Касае се за случай на следоперативни усложнения с летален изход, които нито хирургът не може да предвиди, нито да предотврати. Вината и отговорността на лекарите при подобни обстоятелства са изключени поради случайния характер на деянието – чл. 15 от НК. В конкретния случай благоприятната лекарска прогноза за резултата от инванзивните процедури и проведените лечения, са се опровергали на практика от намесата на външни фактори, които следва да бъдат причислени като такива попадащи изцяло в приложното поле на случайното деяние. “
Съдът добавя, че лекарите не са длъжни да предвидят всички възможни усложнения, „като медицинските лица са задължени единствено да не допускат грешки в прогнозирането, които могат да бъдат счетени за професионални действия или бездействия поради незнание или немарливо изпълнение на служебните задължения. Само при виновни пропуски с подобен характер, които са причинно-следствена връзка с настъпилите съставомерни последици, може да се говори за евентуално ангажиране на наказателна отговорност на различните специалисти. В случая, обаче, не се установяват нарушения на медицинските правила и дължимото от съответните длъжности лица медицинско поведение, които се намират в каузална връзка по смисъла на закона с настъпилия резултат.“
Съдът подчертава и важността на информираното съгласие по следния начин: „Следва де се припомни, че рискът е заложен в самата лекарска професия, поради което за практическото й приложение, са били налице информирани съгласия за мероприятията и процедурите, интервенциите и манипулациите, с които е било възможно да се създаде опасност от увреждане на състоянието на пациента, като в случая неблагополучието на лекарската интервенция не се е дължало на лекарска грешка.“