Адаптацията на инвалидна количка според индивидуалните нужди на детето с увреждания следва да се финансира от Фонда за лечение на деца в чужбина

С Решение от 30.11.2015г. Върховният административен съд потвърждава решение на Административен съд-София, с което се отменя като незаконосъобразно решение на Директора на Фонда за лечение на деца в чужбина.
С обжалваното решение се отказва финансирането на адаптация на инвалидна количка на дете с Детска церебрална парализа (ДЦП) съобразно уврежданията му и специфичните контрактури, изкривявания и нужди. Интересното в случая е, че Фондът одобрява финансирането на ортези, които обаче не може да се използват без количката да е адаптирана.
Освен многобройните процесуални нарушения, допуснати при постановяване на решението, сред които липсата на мотиви, противоречие със събраните доказателства, както и наличен подпис в протокола от заседание на Съвета на отсъстващо лице, съдът посочва и важни мотиви по същество.
Приспособленията за адаптиране на инвалидна количка представляват високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба от пациента и на основание чл.3, ал. 1, т.1, б. „д“ от Правилника на Фонда подлежат на финансиране. Освен това съдът добавя в мотивите си следното:
„Конституцията на Република Б. започва с преамбюл, в който е записано: „Ние,народните представители от Седмото В. Народно събрание, в стремежа си да изразимволята на българския народ … като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност … прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази
Конституция“. А едно от задълженията на социалната държава е да закриля живота и здравето на нейните граждани – правило, възпроизведено в нормите на чл. 4, ал.2 и чл.52, ал. 3 от Конституцията. Посредством Преамбюла на Конституцията правата на човешката личност са въздигнати във върховен принцип, въз основа на който се осъществява цялата държавна дейност, а хуманизмът е обявен за висша общочовешка ценност – основа на демократичното общество и социалната държава. Принципът на хуманизма особено ярко се проявява в задължението на държавата да отделя специално внимание и грижи за определени обществени групи като социалнослабите, хората с увреждания, децата, респ. като още по-уязвима група – децата с увреждания,каквито са малолетните и непълнолетните български граждани. Този конституционен принцип е доразвит посредством разпоредбите на различни законови нормативни актове като например Закона за здравето, Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за защита от дискриминация. В член 2, т.2 от Закона за защита от дискриминация е заложена една от основните цели на нормативния акт, а именно -да бъде осигурено на всяко лице правото на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, а в чл. 10 и чл. 11 с оглед реалното прилагане на този принцип са въведени задължения за всички органи на държавната власт, вкл. и Министерство на здравеопазването, да предприемат специални позитивни мерки по отношение на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите на последните да реализират основните си човешки права наравно с останалите членове на обществото. Безспорно лицата с увреждания, какъвто е настоящия случай, са силно уязвима социална група, която се нуждае от прилагането на такъв тип мерки.Съгласно чл. 3, т.3 и 9 от Закона за закрила на детето закрилата на детето се основава на принципите за осигуряване най-добрия интерес на детето и грижа в съответствие с неговите потребности. Законът предвижда, че за децата с увреждания се полагат специални грижи и подлежат на специална закрила. Поради това на жалбоподателя следва да се осигури най-добрата възможност за лечение и рехабилитация, която отговаря на спецификите на възрастта му.“