Как пациентите оценяват степента на своята информираност
Преди няколко месеца адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ инициира анкета сред пациенти, чрез която да се оцени степента на тяхната информираност относно важни за здравословното им състояние факти и начина, по който получават тази информация в извънболничната и болничната помощ. Целта на анкетата беше да се съпоставят резултатите с установените в Закона за здравето правила и да се направят изводи за практиките в лечебните заведения при предоставяне на здравна информация. Анкетата беше проведена сред 553 пълнолетни пациенти, на които бяха раздадени анкети или анкетите бяха разпространени в електронна форма чрез социални мрежи, имейли и на този сайт. Най-много респонденти са във възрастовата граница от 35 до 50г. (47.2%) и от 18 до 35г (37%).
Представям Ви резултатите, свързани с извънболничната помощ.
При преглед на резултатите веднага прави впечатление, че при посещение при личен лекар 20% от пациентите заявяват, че не са получили никаква информация, свързана със здравословното им състояние. Повече от половината пациенти обаче са получили информация за диагнозата (66.7%) и начина на лечение (67%), което им предстои. Значително по-малък брой респонденти са зявили, че са получили информация за алтернативите на предложеното им лечение (24%) и рисковете от лечението, нежеланите реакции и евентуален дискомфорт (25.5%).
Този резултат означава, че при голяма част от анкетираните пациенти не е спазено изискването на чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, според което лечението трябва да се предхожда от изразяване на информирано съгласие от страна на пациента. Информираният избор се изразява след предоставяне на определена информация, чието съдържание е посочено в чл. 88, ал. 1 от ЗЗ и включва: диагноза и характер на заболяването, предстоящо лечение, рисковете и възможностите за благоприятно повлияване, алтернативи на предложеното лечение, рискове при отказ от лечение, прогноза и т.н. Следователно предоставянето на информация само за диагнозата и/или лечението, без да се коментират останалите обстоятелства (рискове, алтернативи, прогнози и т.н), не е достатъчно и не отговаря на изискванията на чл. 88, ал. 1 от ЗЗ.
В същото време резултатите показват, че на голяма част от пациентите (86.9%) им е предоставена възможност да задават въпроси, което означава, че те активно да се възползват от правото си да изискват предоставяне на информация за здравословното си състояние от лекаря. Половината от пациентите, които са задавали въпроси на лекарите, са получили ясни и разбираеми отговори, като 15.7% не са успяли да разберат всичко, а 19.8% са имали желание да зададат още въпроси, но не са имали такава възможност. Малка част от пациентите са останали напълно неудовлетворени от отговорите (9.3%).
По-голямата част от лекарите отделят между 5 и 10 минути за разговори, свързани с предоставянето на информация на пациента (42.7%), в 27.5% от случаите времето е над 10 минути. При 25.4% от анкетираните лекарят е отделил под 5 минути за подобни дискусии.
Посочените резултати са аналогични с тези при специалистите от извънболничната помощ с тази разлика, че са много по-малко на брой пациентите, които заявяват, че не са получили никаква информация (само 11.2%), като над 70% от анкетираните са получили информация за диагнозата си и предстоящото лечение.
Прави впечатление, че пациентите споделят разлики в обема на предоставената информация тогава, когато медицинската помощ, предоставена им от лекар или в болница, се заплаща от НЗОК и когато пациентът заплаща за предоставената медицинска услуга. 63% от анкетираните твърдят, че са получили повече информация, когато заплащат сами за лечението си и само 28.5% споделят, че не са установили разлика в обема на предоставената им информация.
Във връзка с този резултат е необходимо да се подчертае, че информацията по чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето следва да се предоставя винаги, своевременно, в подходящ обем и форма, позволяваща свобода на избора на лечение. Посоченият резултат е индикация, че това изискване не се спазва.
Резултатите, освен това, сочат, че голяма част от лекарите в извънболничната помощ не съзнават важността на пълноценното осъществяване на информирания избор и значението му за законосъобразното осъществяване на тяхната професия. Това се дължи както на натовареността на лекарите в извънболничната помощ, така и на липсата на подходящи обучения, които да информират лекарите за риска от предоставяне на медицинска помощ при опорочен информиран избор или липсата на такъв.
В следващата част очаквайте резултатите за болничната помощ.