Промени в правилата за клинични изпитвания се предвиждат в проекта за изменение на ЗЛПХМ

С публикувания проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на сайта на Министерството на здравеопазването, се предвиждат сериозни изменения в реда за разрешаване, провеждане и контрол на клиничните изпитвания в България.

Промените имат няколко цели:

• Да ускорят процеса по разрешаване на клинични изпитвания или съществени изменения,като се намали административната тежест;
• Да съобразят националното законодателство с Регламент(ЕС)No 536/2014.

Предложените изменения действително ще постигнат целта си да съкратят процеса по разрешаване на клиничните изпитвания и са напълно резонни, заради необходимостта от стимулирането на тази дейност в страната ни. Освен че тя носи допълнителни приходи за лечебните заведения и е възможност за повишаване квалификацията на лекари и медицински сестри, те са изключително полезни за пациентите, защото им осигуряват безплатен достъп до иновативно лечение и безплатна допълнителна терапия, ако е предвидена в протокола.

Сега действащото законодателство провежда провеждането на две процедури-пред Комисията по етика за многоцентрови изпитвания (КЕМИ) и Местните комисии по етика (МКЕ), функциониращи на територията на всяко лечебно заведение, в което се планира провеждане на клинично изпитване. Допълнителни усложенения възникват от това, че всяка МКЕ приема свои собствени стандартни оперативни процедури, с които следва да се съобразяват възложителите и така отделните процедури на локално ниво могат да протекат по различен начин и с различна скорост. По този начин, ако проучването е многоцентрово, възложителите трябва да се съобразяват с отделните правила на всяка локална комисията по етика.

Освен това, въпреки че Местната комисия по етика има правомощията да предостави на ръководителя на лечебното заведение своето становище за провеждане на клиничното изпитване, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЛПХМ становището на КЕМИ е валидно за всички центрове на територията на България. Решенията на МКЕ, освен това, подлежат на обжалване пред КЕМИ, чието становище е задължително за МКЕ. Ето защо реално се стига до дублиране на дейността на местните комисии по етика с тези на КЕМИ.

С промените в закона съществуващата КЕМИ ще бъде променена на Етична комисисия за клинични изпитвания, като тя изцяло ще поеме правомощията на местните комисии, свръзани с издаване на становища за провеждане на изпитвания.

Съгласно проекта на чл. 107, ал. 1-3 от ЗЛПХМ, във всяко лечебно заведение, в което се извършва клинично изпитване, ще следва да има определено лице за контакт, което има опит и квалификация да осъществява мониторинг върху спазването на Добрата клинична практика при провеждане на клинични изпитвания.  Това лице ще следва да  информира ИАЛ и Етичната комисия към МЗ за констатирани отклонения от одобрения протокол и/или нежелани лекарствени реакции в хода на изпитването.Това означава, че лечебните заведения ще следва да отделят ресурс да обучат такива специалисти, като вероятно при сключване на договори с възложителите, ще определят реда, по който ще се заплаща на лицето за контакт и неговите отговорности.

Определянето на функциите на лицето за контакт по чл. 107 и начинът, по който ще бъде възлагана неговата дейност е пряко свързано с отговорността на лечебното заведение, на територията на което се провежда клиничното изпитване. Например при настъпване на увреждане на участник, свързано с изпитването и като пряка последица от неспазване на протокола, възникват въпросът ще носи ли отговорност лечебното заведение, което е възложило определени функции на лицето за контакт, свързани с осъществяване на контрол. Същото се отнася за случаите на несъобщаване на нежелани лекарствени реакции от страна на изследователя. Следва да се подчертае обаче, че съгласно чл. 47 от Регламент № 536/2014г., спонсорът и изследователят гарантират съответствието на изпитването с протокола, а съгласно чл. 41 от Регламента задължението за докладване на нежелани събития и сериозни нежелани събития е изцяло в тежест на изследователя.

С приемането на промените лечебните заведения ще трябва сериозно да преосмислят реда, по който ще сключват договори с възложителите на клинични изпитвания. До този момент най-общо процедурите пред Местните комисии по етика се инициират със заявления, към които се прилага голям обем документация (протокол, брошура на изследователя, информирано съгласие, информация за изпитвания продукт и други). След разглеждането им комисиите издават страновище (положително или отрицателно), а ръководителите на лечебните заведения сключват договори с възложителите като се съобразяват с това становище. Когато в дадено клинично изпитване трябва да се включат няколко центъра (например десет на брой), трябва да се премине през толкова на брой различни процедури, които започват и приключват по различно време (а е възможно и по различен начин), което често създава конфликти със сроковете, в които следва да започне проучването.

В този смисъл е напълно логична тенденцията за намаляване на административната тежест, като още през миналата година бяха направени стъпки в тази посока с измененията на Наредбата за добрата клинична практика, с която се премахна изискването за представяне на договори, подписани между възложителите и лечебните заведения пред КЕМИ.

В същото време обаче трябва да се отбележи, че дори да се премахнат всички тези процедури на локално ниво, лечебното заведение, на територията на което ще се провежда проучването, трябва да сключи договор с възложителя, както и да разполага с информация за изпитването. Това е така, поради няколко причини. Първо защото Регламентът изисква да се представи надлежно обоснована писмена декларация от ръководителя на лечебното заведение относно пригодността на центъра за провеждане на клиничното изпитване, която е в съответствие с естеството и използването на изпитвания лекарствен продукт и включва описание на пригодността на съоръженията, оборудването, човешките ресурси и описание на експертния опит.

Второ, защото е необходимо да се регламентират правата и задълженията на двете страни по предоставянето на материално-техническа база и човешки ресурс за провеждане на клинични изпитвания и набирането на пациенти, посещаващи това лечебно заведение.
Няма да се задълбочавам в характера на сключвания между страните договор и отношенията възложител-лечебно заведение-главен изследовател, а само ще обърна внимание, че тези договори са изключително сложни, изискват преглед на голям обем допълнителна информация за провежданото проучване, често съдържат в себе си позоваване на протокола на изпитването и изискват специфични медицински познания.

Ето защо смятам, че макар да се премахват локалните етични комисии, е необходимо в лечебните заведения да продължат да функционират консултативни органи, които да съгласуват или предоставят становища за проекто-договорите, предложени на ръководителите на лечебните заведения. Това е така, защото при подписване на договора ръководителят трябва да прецени дали разполага с изискуемия ресурс и съоръжения за провеждане на изпитването, позволяващи изпълнението на договора. Въпреки обстоятелството, че повечето ръководители на лечебните заведения са лекари, все пак е сложно да се извърши преценка например за възможността за изпълнение на договор за провеждане на мноцентрово проучване за оценка на ефикасността на моноклонално антитяло в сравнение с друг лекарствен продукт, без преценката на лекар със специалност по медицинска онкология.

Важно е също така да се вземе предвид какви по сложност и колко на брой проучвания може да мониторира едно лице за контакт по чл. 107 от ЗЛПХМ и с колко такива лица следва да разполага лечебното заведение. Освен това голяма част от обстоятелствата, свръзани с изпълнението на договора и преценката на неговата целесъобразност, могат да бъдат взети предвид само ако се предостави допълнителна информация, съдържаща се в останалите документи, прилагани към заявлението за клинично изпитване.

Заради изложените аргументи смятам, че въпреки премахването на административната процедура на локално ниво, отношенията между възложителя и лечебните заведения ще останат усложнени поради спецификата им. Освен това ще е необходима цялостна промяна във вътрешно-нормативните актове на лечебните заведения и изграждане на концепция за съдържанието на сключваните договори, съобразно промяната в законодателството, предстоящата промяна в подзаконови нормативни актове и разбира се, Регламентът.