Конфиденциалност на здравната информация

Напоследък забелязвам нездрав интерес към здравословното състояние на хората, особено тези, чиито имена са повече или по-малко известни. Фрапиращ пример беше състоянието на Цветелина Стоянова след претърпяната от нея политравма, интересът към състоянието на Димитър Цонев след хеморагичния инсулт или пък това на Боян Петров и Андрей Ковачев по повод преживяното от тях пътно-транспортно произшествие. Разбираемо е, че пострадалите пациенти са любимци на много зрители и читатели и една част от тях с тревога следят информацията за здравословното им състояние. Дори сега, докато пиша този текст, по новините съобщават за извършената поредна операция на Цветелина Стоянова.

Оставам с впечатлението, че за много медии, журналисти, репортери и граждани не е достатъчно единствено да узнаят дали пациентът се възстановява, остава в същото състояние или се влошава. Със задоволство се публикуват и четат подробности като например: кой бил на свиждане, колко точно са счупените ребра на пострадалия, храни ли се пациентът, каква е първата дума, която е казал след събуждането от кома, как се е почувствал или какво си мисли точно сега, близките страдат ли, боли ли го, плаче ли…. Всичко това е обилно придружено със снимки на разплакани роднини, кадри от инциденти, интервюта с лекари, близки, приятели, пряко включване от болницата, от балкона на жилището или от мястото на инцидента.

Не по-малко неприятна, но със сигурност по-неизвестна за обществеността, е злоупотребата със здравна информация, отнасяща се до нас, „обикновените“ пациенти. Приети сте в болница в една стая с още няколко болни и в същото време лекарят ви разпитва за Вашето състояние пред тях (брой бременности, аборти, психическо състояние, стрес, пишкате ли често, минали заболявания, а тези на майка ви?); разголвате гръд, за да ви преслушат или да направят електрокардиограма в обща стая или кабинет с изглед към терасата, където пушат двама специализанти; три сестри коментират пациент в асансьора, сред другите пътници; медицинска документация се оставя върху масата в рапортната стая, където всеки може да я прочете; служител на лечебно заведение се обажда на колега от отделението по хирургия да попита как е неговата съседка, която лежи в момента там. Нормално? Не. Не е нормално. Всичко това касае информация за вашето здраве, която не може да бъде споделяна с лека ръка, нито да бъде оставена на случайността и произвола. Тя трябва да бъде обработвана законосъобразно.

Какво е „здравна информация“?

Здравната информация е дефинирана в Закона за здравето по следния начин: Това „са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.“ Задължението за събирането, обработването, използването и съхраняването на здравна информация е вменено на лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване. Тези лица са длъжни да защитават здравната информация от неправомерен достъп.

Данните за брой счупени ребра, за отделението, в което се лекува пациентът, за операциите, които са извършени, за лекарствата, които са изписани, кой кога е родил и как, брой на интервенциите-всичко това е здравна информация. Тя може да се съдържа в различни документи: рецептурни бланки, история на заболяването, журнали, амбулаторни листове, аутопсионни протоколи. Включително излъчването на кадри, включващи болни лица, могат да съдържат в себе си здравна информация, защото в определени случаи здравословното състояние на пациента е видимо (например гипсиран крайник, поставени шини, видими рани и т.н).

Какъв е проблемът да бъде споделяна тази информация? 

Проблемът е сериозен. Представете си, че сте жертва на ПТП и близките ви гледат репортаж по телевизията, в който отблизо излъчват окървавената ви глава. Представете си, че се лекувате от хронично заболяване и всеки може да научи за него, да знае какви лекарства пиете, какви са страничните им ефекти и какво се случва с вашето тяло. Допустимо ли е работодателят ви да има възможност да узнае, че страдате от психично заболяване или  пък свекърва ви-че скоро сте прекъснали бременност? Бихте искали колегите ви да знаят, че сте носител на вируса на хепатит C без изричното ви желание?

Вероятно и законодателят е сметнал, че тази информация е особено важна, защото е приел, че това е „чувствителна“ информация, такава, чието обработване е забранено от закона, освен в изрично определени случаи. Обработването на лични данни се дефинира от Закона за защита на личните данни като „всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.“

Кога може да се предоставя здравна информация и на кого?

Право на информация за здравословното си състояние има пациентът. Той има право на достъп до здравната документация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, има право да задава въпроси и да бъде информиран за всичи обстоятелства, касаещи здравето му, включително алтернативи на предприетото лечение, диагноза, лечение, странични ефекти, рискове от предприетото лечение и от непредприемането на такова, имената и длъжностите на лицата, които са заети с неговото лечение и други. Пациентът има право на постоянен и своевременен достъп до тази информация, за да бъдат създадени условия във всеки един момент той да предоставя информирано съгласие за лечението си или да се откаже от него, да потърси друго мнение или алтернатива. Освен това информация следва да бъде предоставяна разбираемо и своевременно.

Когато пациентът е малолетен или поставен под пълно запрещение, информация следва да бъде предоставяна на законните му представители, а когато е непълнолетен, на него и на родителите му. В определени случаи лекарите не са длъжни да информират родителите на непълнолетния-например при тестване за HIV. Пациентът може да упълномощи трето лице да получава информация  вместо него.

Извън посоченото по-горе, предоставянето на здравна информация на трети лица се допуска само в изрично предвидени от закона случаи:

Например, когато лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение- в тези случаи се издава епикриза, съдържаща информация за здравословното състояние на пациента, като реквизитите й се съдържат в съответния Национален рамков договор. Освен това обаче няма пречка да бъдат предоставени и копия от медицинската документация;

Информация се предоставя на трети лица и когато съществува заплаха за здравето или живота на други лица. Става дума обаче за непосредствена пряка заплаха, а не за хипотетична. Например, не можете да съобщите на трето лице, че пациентът е болен от СПИН, само защото смятате, че има възможност той да зарази някого. Обаче ако пациентът страда от заразно заболяване, което пряко и непосредствено заплашва живота и здравето на даден човек или група от хора, тогава съобщаването на здравна информация е допустимо. В тези случаи обаче лицето, чиято информация се споделя, следва да бъде уведомено. 
Здравна информация може да бъде предоставена и когато такава е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

Информация се предоставя и за  нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания, както и когато е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване, на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

Здравна информация се предоставя и на различни органи, когато е необходима за техните нужди: на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт, както иза нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или от раздел II, буква „А“ на 

Допустимо е предоставяне на информация и в случаите, предвидени в чл. 5, ал. 2 от Закона за личните данни, сред които е включена и хипотезата, когато обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни.

Случаите, представляващи журналистически интерес, за които споменах по-горе, следва да се преценяват именно след анализ на чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД, като се търси баланс между журналистическия и обществения интерес и правото на личен живот на лицето, което му е гарантирано с Конституцията на Република България и Европейската Конвецията за правата на човека. Освен това е необходимо да се спазва принципът на пропорционалност на целите, за които се обработват личните данни. В този ред на мисли, здравната информация за пациент, който се намира в дадено отделение и е претърпял определена операция е достатъчна, за да се изпълни целта на журналистите да уведомят обществеността за общото състояние на пациента. Извън тези цели обаче е съобщаването на подробности, включващи близки кадри на тежко ранен човек, чиято самоличност може да се идентифицира; конкретни увреждания и прогнози; конкретни интервенции и местоположение на пациента; данни за фамилна обремененост или психическо състояние, съпътстващи заболявания и други.

Анализът на нормативната уредба води до извода, че поведението на медицинския персонал също следва да бъде преоценено. В лечебните заведения следва да се създадат правила, свързани с начина, по който се преглеждат пациенти, особено когато ползват общи стаи с други хора; да се създадат правила, недопускащи достъп до медицинска документация на лица, които нямат пряк ангажимент с диагностично-лечебния процес на конкретния пациент; да се изготвят протоколи за това кога се предоставя и кога информация на трети лица, включително близки и роднини, медии, колеги, съседи.

Особено чувствителна е здравната информация, засягаща деца. Допустимо ли е родителите да споделят такава информация, защото са законни представители на децата си? Конвенцията за правата на детето гарантира, че висшия интерес на детето е първостепенно значение при всички действия, които го засягат. Ето защо не е достатъчна само преценката на родителя, че може да сподели здравна информация, отнасяща се до детето му, а е необходимо това действие да съвпада с най-висшия интерес на детето. Не винаги обаче виждането на родителя за този интерес съвпада с действителния такъв.

В този случай е важно да се припомни едно становище на Съвета за електронни медии с изх. № НД-06-21-00-119/28.10.2015 г., в което се посочва, че личните данни на всяко дете могат да се разпространяват и събират само със съгласието на родители, а „когато става дума за дете, настанено в болнично заведение, дори такова съгласие може да не е достатъчно оправдание за обръщане към детето с журналистическа цел. В такива случаи следва да се обърне внимание на вредата, която може да нанесе на интересите на детето с разпространение на такава информация и съществуването на обществен интерес.“

И сякаш най-важното в случая е, че е необходимо да бъдем по-малко кръвожадни. Здравната информация е особено деликатна. Страданието на един човек не следва да се превръща в източник на рейтинг, в цирк или панаир. Нито любопитството, нито интересът, дори любовта ни към даден човек, не оправдават преминаването на тези граници, гарантиращи личната неприкосновеност и възможността да преценим лично какво да съобщим и на кого за нашето тяло.