Размисли за отпечатъците

Идеята на Министъра на здравеопазването за прием в болница и закупуване на лекарства, частично или напълно заплащани от НЗОК от аптеките, чрез регистрация с пръстов отпечатък, беше обект на множество критични коментари. Повечето от тях бяха насочени към законосъобразността на това изискване, евентуалното му противоречие с правото на неприкосновеност на личния живот, постави се под въпрос ефективността му и резонно се посочиха случаи, при които този вид регистрация ще доведе до сериозни проблеми при някои пациенти.
В хода на всички тези коментари сякаш се пропусна един очевиден факт. И той е, че всички коментари са насочени към нещо, което просто не съществува към момента в правния мир. Редът за приемa и дехоспитализацията на пациенти, както и закупуване на лекарства от аптека чрез снемане на биометрични данни, не е регламентиран в нито един акт, нито пък на страницата на НЗОК или МЗ е публикуван някакъв проект за изменение на съществуващ нормативен акт. Защо това е важно?
Съществуващата към момента регламентация с т.нар „чекиране на лични карти” е уредена в чл. 11, ал. 1, т. 5 от Методиката за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, приета с ПМС № 57/2015г. Тази методика поставя като условие за заплащане на оказаната болнична медицинска помощ изпълнението на изискванията на чл. 94 от Националния рамков договор за 2015г., където е регламентирано събирането на данни от документи за самоличност за целите на изградена „Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация“. Данните от документите с машинночитаема зона се събират чрез електронен четец, а тези от документите без машинночитаема зона се въвеждат ръчно. Такива изисквания не са въведени за изпълнители на извънболнична помощ и аптеки. Ето защо, регламентацията на изискванията за снемане на биометрични данни и регистрация с пръстов отпечатък би следвало да се въведе с новия Националния рамков договор за 2016г. Това е най-логично и защото именно в Националния рамков договор се определят правата и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ, сред които е и редът за отчитане на оказана медицинска помощ. Такъв обаче все още не е приет и към момента се прилага посочената по-горе регламентация.
В същото време на сайта на НЗОК е обявена обществена поръчка за „Регистрационна система за здравноосигурителни събития при изпълнителите на медицинска помощ чрез биометрични идентификатори на пациентите”. Липсата на каквато и да е уредба на изискването за снемане на биометрични данни при оказване на медицинска помощ като метод за регистрация на здравноосигурително събитие обаче поставя въпроса доколкото е налице необходимост от обявяване на такава обществена поръчка и доколко това съответства на изискванията на Закона за финасово управление и контрол на публични средства (ЗФУКПС) за добро финансово управление. Разбира се, при обявяване на обществена поръчка и разходване на средства, не винаги целесъобразността и ефективността следва да намират основание в нормативен акт. Но в настоящия случаи е обявена обществена поръчка за закупуване на регистрационна система, касаеща условията и реда за оказване на медицинска помощ, а съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, същите се уреждат в съответния Национален рамков договор, който е нормативен административен акт. Това не е нарушение на ЗОП, но определено поставя въпроси, свръзани с прилагането на ЗФУКПС. Така например, няма да се наруши ЗОП, ако директор на държавна болница обяви обществена поръчка за сто шевни машини, но определено ще бъде необходимо да се изясни причината, поради която ще бъдат похарчени средства за закупуването им.
Въпреки липсата на регламентация на новия ред за регистрация на здравноосигурителни събития, НЗОК е публикувала разяснения на писмено запитване във връзка с обществената поръчка относно това как ще се процедира при регистрация на новородени, починал пациент, при пациенти, чиито пръстови отпечатъци се разпознават трудно или липсват, както и за здравноосигурени лица, които не са български граждани. На практика не става ясно как са изготвени тези разяснения и как е предвиден точно този ред за регистрация на посочените групи пациенти, защото подобен ред никъде не е регламентиран.
Нещо повече, видно от стенограмата на Надзорния съвет на НЗОК от заседанието на 08.12.2015г., на което е взето решение за разрешаване обявяването на обществената поръчка, сумата, определена като максимална стойност на поръчката не е включена в бюджета на НЗОК. Какво би се случило, ако се сключи договор с изпълнител, но не се подпише нов Национален рамков договор, т.е ако въобще не се регламентира съществуването на тази регистрационна система? Съгласно чл. 54, ал. 8 от ЗЗО в случай, че не бъде приет нов НРД, се прилага действащият до момента НРД. В него обаче, както вече беше посочено, е уреден друг ред за регистрация, а именно с лични карти. Доколкото липсват промени в действащото законодателство по този въпрос, не е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, даваща правомощия на НС на НЗОК да изменя или допълва приложимия НРД.
Вярно е, че възложителят може да предвиди като основание за прекратяване на договора неподписването на национален рамков договор за следващата година (чл. 43, ал. 5 от ЗОП), но подобна клауза липсва в проекта на договора към документацията на обществената поръчка. В самия договор е предвидена възможност за едностранно прекратяване без страните да си дължат обезщетения и неустойки, но след уреждане на финансовите взаимотношения. Тук е важно в кой момент от изпълнението на обещствената поръчка се осъществява това прекратяване и дали няма да са похарчени публични средства към момента на прекратяването. Друга възможност е възложителят да се позове на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (възникване на непредвидени обстоятелства, които пречат да се изпълни договора) и да прекрати договора. В този случай обаче е спорно доколко неподписването на НРД за 2016г. ще се приеме за непредвидено обстоятелство. Не по-малко важно е, че при тази хипотеза възложителят дължи обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора.
Този текст има за цел единствено да постави още въпроси около темата с пръстовите отпечатъци. Разбира се, логично е да се приеме, че обществената поръчка е обявена по този начин, за да се подсигури своевременното въвеждане на тази нова система сред изпълнителите на медицинска помощ веднага след приемане на новия НРД за 2016. Това би означавало обаче, че поне една от страните, участваща в преговорите за нов рамков договор, е предварително и напълно сигурна както в сключването му, така и в съдържанието му. Това поставя въпроси относно смисъла на водените преговори между НЗОК и БЛС, договорното начало при сключването на рамковите договори и консенсусната им основа.