В „Седмицата на кърменето“ да поговорим за митовете и непознаването на базираните на доказателства протоколи
Закъснялото кърмене може да не е фатално*, но е фатално, когато не се познават или се пренебрегват базирани на доказателства протоколи.За какво говоря?
Похвална е инициативата на медиите и болниците да популяризират кърменето по време на „Световната седмица на кърменето“. Някои послания на професионалистите, грижещи се за бременни и раждащи обаче се меко казано притеснителни, защото демонстрират непознаване на протоколи, базирани на доказателствата (evidenced-based medicine) и добри практики, които се прилагат в целия свят.
Цитат: „Според нея споровете кога точно трябва да засуче бебето за първи път са безпочвени, защото всяко раждане е строго индивидуално и затова няма писани правила. Нормално кърменето започва до два часа след появата на новородените, но не е фатално, ако се случи и по-късно. „
Не, няма спорове кога трябва да започне кърменето. Световната здравна организация препоръчва кърменето да бъде инициирано най-късно ……веднага след раждането, като подчертава необходимостта от ранен контакт „кожа до кожа“ между майката и новороденото веднага след раждането, който да продължи най-малко един час. Майките трябва да бъдат окуражавани как да разпознаят, че бебето е готово да суче и да получат помощ, ако се нуждаят.
В много малко болници в България обаче се дава възможност на майките да осъществят този първи контакт под предлог, че е необходимо да се извършат определени манипулации на нея или бебето, че трябвало да се изкъпе, прегледа, облече. Много често чуваме именно обяснения от сорта: „Ако родилката държи да закърми детето си в първите минути след раждането, никой няма да й откаже, но не винаги е осъществимо, защото и двамата се нуждаят от време за адаптация.“
Няколко клинични проучвания в областта на ранния контакт „майка-бебе“ доказват, че адаптацията е в пъти по-добра не чрез разделяне на новороденото от майката, а напротив-чрез осигуряване на оптимални възможности за контакт „кожа до кожа“веднага след раждането.Резултатите сочат, че в пъти се увеличават положителните резултати, свързани с кърменето, намалява се плача и неспокойствието при бебето, стабилизира се сърдечната дейност и дишането, като не е регистриран нито един случай на негативен ефект от този ранен контакт.
В болниците в България почти няма разработени протоколи за създаване на обстановка, стимулираща кърменето, включително за осъществяване на ранен контакт и поощряване на кърменето. Докато в Европа и САЩ болниците вече са въвели протоколи за ранен контакт при Цезарово сечение, ние все още настояваме за следното: „Тъй като всяко раждане е строго индивидуално, а кърменето зависи от общото състояние на майката, понякога първото засукване се случва много часове след появата на бебето.“
Не, кърменето не зависи само от общото състояние на майката, а от подготвения персонал, от създадената организация и прилагането на препоръки за създаване на отделения, стимулиращи кърменето. Доказателство, че това липсва у нас е фактът, че инициативата на УНИЦЕФ и СЗО, наречена „Baby-friendly hospitals initiative“ е започната още през 1990г., но 26 години по-късно все още се налага да се пишат текстове като този. Сред десетте стъпки за успешно кърмене липсват такива като „изчакайте майката да се адаптира“ или „оставете майката да си почине“. Всички тези препоръки включват наличието на писмено изготвени протоколи, обучен персонал, създаване на условия за закърмване веднага, изключване на други течности и храни (вода и адаптирано мляко) освен ако няма медицински показания, настаняване на майката и бебето в обща стая, търсене на съдействие от групи, които поощряват кърменето и могат да окажат подкрепа на майката след изписване от болницата.
Спор няма: кърменето е най-полезната храна за новороденото. В Седмицата на кърменето и в следващите седмици, месеци и години обаче е изключително важно не само да обявяваме този факт, но и да обясним на професионалистите, оказващи грижа на бременни и раждащи, че отдавна е време да се променят практиките в родилните отделения и нагласите сред персонала им. Не е особено трудно, достатъчно е само да следваме световните препоръки и доказани добри практики.
*Коментарът ми се роди след статията „Закъснялото кърмене не е фатално“ на Redmedia и по-точно цитираните мнения на акушерка от столична болница.
В крайна сметка има ли болница в България, която да предлага и да не пречи да се осъществява контакт между бебето и майката веднага след цезарово раждане?
Същият въпрос и за нормалното раждане?
Да, има – болница Свети Лазар, в София. Родих там второто си дете през 2013 г. с ЦС по спешност. Дадоха ми детето само след някакви съвсем кратки манипулации. Съобразиха се с желанието ми да не го къпят и бяха много мили. Друг е въпросът, че първият ни контакт и кърмене не траеха дълго, тъй като мен ме втресе след упойката.
По данни на Коалиция за майчино здравеопазване, 86% от майките, сред които е проведена анкета относно първият контакт майка – бебе (от общо 5000), не са осъществили ранен контакт, което означава, че в повечето болници това не е практика. Нямам данни в България да има болницата, която да осигурява ранен контакт по време на ЦС. Важно е да се отбележи, че не е правилен изразът „да не пречи“, защото за осъществяване на ранен контакт не е достатъчно да не се пречи, а да се осъществява с активното съдействие и под наблюдение на медицинския персонал.
Майка на три деца съм, а също така медицинско лице.
В България не само няма протоколи как да се действа и съдейства за ранния контакт между майката и новороденото, но и няма персонал-чисто физически няма достатъчно брой хора , които да организират тези процеси.
Майки, които искате да сте спокойни , пълноценни и да имате по-малко проблеми с бебетата си в последствие и с децата си- не разчитайте на никого! Четете преди и след бременността; питайте, молете се , търсете варианти- на никого не му пука за вас и вашите деца повече от вас самите!