Решение на седмицата: Определение по гр. дело No 3792/2017г.

В новата рубрика „Решение на седмицата“, ще ви запознавам с актуални съдебни актове, постановени от различни съдилища (не само в България) по дела в областта на здравеопазването: граждански, административни, наказателни. Всяка седмица ще коментирам един съдебен акт, който смятам за важен, интересен и полезен.

Тази седмица Ви представям Определение No548/12.06.2018г. на ВКС, постановено по к. дело No 3792/2017г., с което не се допуска до касационно обжалване жалбата против решение на Апелативен съд-София, постановено по в. гр. дело No 5645/2016г.

Фактите:

Ищцата е малолетно дете, родено през 2009г. с тегло 4700гр. в АГ отделение на лечебно заведение за болнична помощ. По време на бременността на майката е било извършено само едно изследване на кръвна захар, което е показало отклонения от нормалните стойности, но не е правено специфично изследване за наличие на гестационен диабет. При постъпването на раждащата жена е направен ултразвук, чрез който само по два параметъра е направен опит да се определи очакваното тегло на плода. Според съдебно-медицинските експертизи по делото, използването само на два параметъра не е достатъчно за определяне на теглото. Установява се също така, че изследването е направено с намиращата се в приемния кабинет остаряла медицинска техника, непозволяваща измервания на четири задължителни параметъра, въпреки, че данните от феталната морфология са сочели на плод с големи размери и болницата е разполагала със съвременна апаратура за изследване на всички значими параметри, макар и в друго помещение. Направен е извод, че по този начин не е отчетена реалната големина на плода, която е един от основните показатели за предприемане на оперативно раждане чрез Цезарово сечение.

Раждането на детето е започнало нормално, като в хода му са настъпили усложнения (т. нар. раменна дистокия) и се е прибягнало до използване на конкретен метод за раждане на плода, след използването на който е настъпила родовотравматична увреда, изразяваща се в почти пълна парализа на ръката на новороденото.

Съдът е приел, че наличието на съмнение за гестационен диабет и данните от феталната морфология за вероятно голям плод са изисквали по-задълбочен преглед с ултразвук и определяне на вероятното тегло на детето, както и извършване на допълнителни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата „гестационен диабет“, което не е сторено. Прието е, че поведението на медицинския екип е обусловило невъзможността за предвиждане на риска от настъпилото усложнение, което е в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане. 

Правни изводи:

Анализът на доказателствата сочи, че първоначално определения нормален начин на раждане не е бил надлежно обоснован с наличната за майката медицинска документация и извършените, респ. неизвършени изследвания на родилката при приемането й за раждане в ответната болница.

Така, извършените и неизвършените действия не покриват изискването на установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл.81, ал.2 ЗЗ за своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ, тъй като, ако са били преценени и съобразени всички обстоятелства от значение за конкретното раждане, и са били извършени необходимите изследвания, включително качествено ултразвуково изследване на големината на плода и допълнителни изследвания за гестационен диабет, то би се стигнало до адекватно решение за начин на раждане чрез Цезарово сечение, при който начин на раждане увреждането на детето би било избегнато. Поведението на медицинския екип е обусловило невъзможността за предвиждане на риска от настъпилото усложнение, което е в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане. Наличие на повишена кръвна захар, очакван размер на плода над 4 кг и данни от феталната морфология за по-голям плод от обичайното за съответната гестационна седмица от развитието на бебето са обуславяли очакване за усложнения при раждане по нормален механизъм и съответно е следвало да мотивира решение за раждане чрез Цезарово сечение.

Правни изводи по отношение на размера на вредите:  

Неимуществените вреди на детето са установено безспорно – пареза на дясната ръка, хипотрофия на мускулите и скъсяване на ръката с 5 см, налично е ограничение на активните движения на увредената ръка между 47 и 56%, като водеща дясната ръка е в невъзможност за използването й поради намалената й сила и невъзможността да задържа с нея предмети и да манипулира с тях. Налице е, освен двигателен, и сензорен дефицит, водещ до разстройство на повърхностната сетивност за болка, допир, температурен усет. Парезата е засегнала мускулите на раменната става, мишницата, предмишницата, китката и пръстите и това определя ограничения в ежедневните дейности. Състоянието на детето не е обратимо, не се очаква подобрение, ако физиотерапията се прекъсне ще се стигне до влошаване на състоянието на ръката. Физиотерпията за ищцата Е. Д. ще бъде поддържаща и доживотна, а в случай на прекъсването й, ще се загуби възможността за движенията, които в момента детето може да извършва.
Съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на75000 лв.

С коментираното определение ВКС приема, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните пет въпроса не противоречат на практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Допълнителен коментар:

Данните от проекта „Медицинският деликт“ показват, че делата в областта на акушерството и гинекологията за периода от 2007г. до средата на 2018г. се нареждат на второ място по честота след тези в областта на хирургията. Висящи са 21% от разглежданите дела по тази специалност, 46% са уважените и 33% отхвърлените искове. Делата, свързани с увреждане на плода, представляват 35% от всички дела. В случаите на увреждане на крайник (ръка или крак) по време на раждане, съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер между 40 000 и 80 000 лева.

Източник:

гр. дело No 3792/2017г. на Върховния касационен съд