Решение на седмицата: Case of Mockutė v. Lithuania, no. 66490/09 (Fourth Section)

Жалбоподателката, родена през 1973г., е лекувана за различни психиатрични състояния в периода от 1992-2002г. През 2002г. е диагностицирана с посттравматично разтройство. През 2003г. тя се свързва с Център по медитация „Ojas”, клон на религиозно движение “Osho”и започва да практикува метидация, която според нея и помага за „вътрешното й излекуване“. През май 2003г. след тежък психически срив, тя е настанена принудително в психиатрична болница, където е диагностицирана с остра психоза и остава за лечение 52 дни. През това време е излъчен документален филм по националната телевизия, в който е интервюиран психиатърът на жалбоподателката, нейната майка и сестра, които са разказали за нейния случай и връзката й с Центъра за медитация, наричайки я с псевдонима „Виолета“.

През 2006г. жалбоподателката завежда дело срещу болницата и съдът постановява, че принудителното й настаняване в институцията е било незаконосъобразно. Съдът, освен това, установява, че документалният филм позволява нейната идентификация, макар да е наричана с псевдонима „Виолета“ и по този начин е нарушено правото и на личен живот. Заради опит да бъдат „изменени“ нейните религиозни практики, съдът приема, че е нарушено правото й на избор на религия. Присъдено е обезщетение в размер на 31.850 евро, с което да се компенсират претърпените неимуществени вреди. След обжалване от страна на болницата, апелативният съд отменя решението на първоинстанционния съд в частта за засягане на правото на личен живот и свобода на религиозните вярвания. Според съда, предоставяне на информация на нейната майка от страна на лекаря, не може да се счита за нарушаване на правото на конфиденциалност на здравната информация. Подходът на лекаря спрямо медитацията, която е практикувала, също така, не можел да се приеме като ограничаване на правото й на религиозна свобода.

Нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ:

 В своите мотиви съдът приема, че информацията, касаеща пациента, е част от неговия личен живот. Според съда защитата на личните данни, касаещи здравословното състояние на пациента, е важна не само, заради защитата на правото на личен живот, но и за да се съхрани доверието на пациента в медицинската професия и предоставяните здравни услуги. Без подобна защита, тези, които се нуждаят от медицинска помощ, може да се въздържат от ползването й, от страх, че информацията за състоянието им няма да бъде защитена.

По делото се установява, че лекуващият лекар, без съгласието на жалбоподателката, е разкрил информация за нейната диагноза, лечение, както и обстоятелството, че преди приемането й в болницата е учила в САЩ, като е направил и коментари за нейната сексуалност.

ЕСПЧ приема, че разкриването на чувствителна информация на журналистите, която е събрана по време на незаконното принудително настаняване на жалбоподателката в психиатричната болница, нарушава правото й на личен живот, гарантирано от чл. 8 на Конвенцията. Според съда нарушаване на чл. 8 от Конвенцията е налице и при разкриване на тази информация на майката на жалбоподателката. Намесата в личния живот на жалбподателката не е съобразено със закона, защото съдът не е намерил никакви правни основания за разкриване на информацията, отнасяща се до здравнословното й състояние.

Нарушение на чл. 9 от ЕКПЧ:

Жалбоподателката не е можела да практикува медитация в изпълнение на нейните религиозни вярвания заради това, че е нямало такива условия в болницата и заради личната позиция на психиатъра спрямо конкретната религия, която е изповядвала. Според съда, въпреки че е право на медицинските специалисти да преценят какви терапевтични методи да използват при лечението на пациентката, насилственото им администриране може да стане само при обоснована медицинска нужда. Съдът намира, че в конкретния случай животът на жалбоподателката не е бил в опасност и че има намеса в правото й да упражнява религиозните си вярвания. Намесата не е била основана на закона, защото е установено незаконното й задържане в лечебното заведение.