Световният ден, посветен на безопасността на пациента
Четиринадесети септември е най – кошмарният ден в живота на медицинската сестра Кимбърли, която работи в педиатричното отделение на болница в Сиатъл. След едно кошмарно дълго и изморително дежурство тя осъзнава, че е инжектирала десетократно по – висока доза от предписаното лекарство на 10 – месечно бебе.
В 24 годишната си практика Кимбърли не е допускала нито една грешка. До този ден. Била е съсипана.
След смъртта на бебето, медицинската сестра е уволнена, забраняват й да прави изявления по случая и от болницата отказват всякакъв нормален контакт с нея. През април следващата година Кимбърли се самоубива на петдесетгодишна възраст.
С този тъжен разказ за живота на отдадената на работата си детска медицинска сестра искам да отбележа Денят за безопасност на пациента, организиран за първи път от Световната здравна организация (СЗО). Множество мои текстове са посветени на проблемите на безопасността на пациента в техните най – различни аспекти – от изследване на съдебната практика по дела за медицински деликти до публикуване на информация за различни добри практики по света, които целят да подобрят пациентската безопасност.
Този текст е малко по – различен. Той цели да ни разкаже за „другите жертви на медицинските грешки“. Да, вярно е, че пациентът, пострадал от нежелано предотвратимо събитие по време на лечението си е жертва. Но втората жертва е лекарят (или медицинската сестра), който трябва да живее с последиците от това събитие.
Редица автори, разглеждали този проблем, сочат, че в подобни случаи медицинските специалисти реагират по различен начин – чувстват гняв или са изплашени, може да обвинят себе си или околните, дори пациента. Много често, ако след такова събитие последват проверки на различни контролни органи или съдебни дела, лекарите и медицинските сестри се чувстват изоставени от мениджмънта на лечебното заведение и от колегите си. Такива сериозни случаи водят до бърнаут синдром и страх от практикуване на професията.
Изследователи в тази област смятат, че между 10 и 40% от случаите лекарите се чувстват като „втора жертва на нежеланото събитие“, като най – често това са специалисти в областта на АГ, хирургия, анестезиология и педиатрия. В България изследване на над 400 дела в областта на медицинските деликти показва, че в 15% от случаите исковете се насочват директно към лекарите, като в тази ситуация те рядко получават каквато и да било правна или психологическа помощ от лечебното заведение, в което работят. Обикновено причините за това са свързани с ограничени финансови възможности на лечебното заведение и притеснение за репутацията му.
В България няма конкретни данни, сочещи за броя на лекарите, които преживяват синдрома на втората жертва на нежеланото събитие. А този въпрос е от изключителна важност, защото този ефект от нежеланите събития се среща често и влияе върху цялата здравна система и качеството на медицинската помощ:
- Стимулира се практикуването на дефанзивна медицина, като по този начин специалистът се „застрахова“ от настъпването на друго такова събитие, чрез извършване на излишни изследвания или предписване на излишни лекарства/лечебни процедури; Възможно е лекарят да отказва да участва в извършването на по – сложни дейности или диагностицирането на по – сложни случаи;
- Повлиява се негативно комуникацията с пациентите и колегите, което води до допълнителни усложнения и дори създава риск от възникване на нови нежелани събития.
Причините, поради които в България не се разглеждат и не се коментират последиците от нежеланите събития, настъпващи при лечение на пациенти се дължат най – вече на стигмата, наречена „лекарска грешка“. Обикновено реакциите на пациентите и лекарите са силно поляризирани и емоционално наситени, което прави много трудна адекватната дискусия по темата. В България няма системи за докладване на нежелани събития, нито за техния анализ, поради което не разполагаме с адекватни данни за нивото на безопасността на пациента. Това отваря широка възможност за всякакви крайни интерпретации, започващи от това, че грешки не се допускат до това, че едва ли не всеки пациент е жертва на „лекарска грешка“. Нито едно от двете твърдения не е вярно.
За да преодолеем тази стигма, е необходимо да се вземат мерки на институционално ниво. Те изискват няколко много важни стъпки, които са дали резултат в редица държави:
- Въвеждане на системи за конфиденциално докладване на нежелани събития и техния анализ;
- Въвеждане на добри практики за комуникация с пациента след настъпване на такова събитие – използване на медиация или болничен омбудсман;
- Въвеждане на мерки за подкрепа на персонала при настъпило сериозно нежелано събитие;
Тази тема е много тежка и трудна. Тя изисква внимателен и задълбочен анализ, защото е наситена с много емоция. Изисква взаимно разбиране на различните позиции, сериозен правен анализ на действащото законодателство и посвещаване на проблема. Нека Денят, посветен на безопасността на пациента, бъде повод всеки от нас да се замисли за своята роля в този сложен процес. Нека не забравяме, че не грешат лошите хора. Дефектните и зле организирани системи създават условия за допускане на грешки.
1974 г, лечение на няколко болни от хемофилия в ГДР , Оказва се ,че в документите им пише за диагноза ,а не за лечение , Родителите плащат около 3 000 лв, допълнително и се връщат само с излишни разходи, 1978 г , Операции в Полша , Около 5 000 лв, Безумна интервенция на стави който после остават неподвижни , Никой не се съгласи и се връщат разочаровани. Родителите не едно болно дете вече имат 8 000 лева разходи при стойност на 120 м тухлен апартамент 10 000 лева. А детето на 10-15 години ,,,, какво ли е в главата му ? 1996 да отстраним доктор Ангелова от производствено отделение в Дървеница и да седнем в нейният стол , Започна производство на кръвни продукти и статии колко били по-скъпи на запад, Малко след това спин скандал , Производството спира , всичко се потулва , Никой не знае ,че е заразен, Всичко се крие и до днес, Само някой по грешка каже : – А той беше от тези заразни от спин , Почти всички си заминаха само виновника все още е активен вече професор, Да стана главен лекар и всичко с вашата болест ще е вече на ред . Започва се една борба за власт в която болните са оръжие , Главният пада , той е вече герой и го наричат БОС , Идват чуждите фирми и започват изследване на не нелицензирани лекарства , Кой няма да подпише щом му се дават безплатно ? Никой , А героя е вече милионер , Правят се старателно протоколи и се предават на фирмите , Героя има вече частна клиника , В държавната в кабинета му е като заседание в Давос , Лабораторията работи вече на три стана, / за болните , за частната му клиника и за фирмите /, С документите всичко трябва да е в ред и никой да не се сети . За болните отговаря една единствена мед сестра на която не се знае кога ще и писне , Но се появи лекар който гледаше в интернет дори какви изследвания се искат , Но слава на бога .че бързо се отказа и напусна , Фирмите се сменят често за да има нови лекарства , но едва ли е това истината , Правят се регистрации , търгове – сега конкурси , помага се на всеки да стъпи на пазара , С каква цел ? Вила в Банкя , апартамент под номер 1-2-3 или и той не знае вече колко са защото мина 80 год, Но работи активно , Дошъл в София по времето когато не е имало тоалетна хартия и покорил Еверест , Кой има съвест и с какво живее в главата ? Една алчност сякаш ще яде пари , А колко са починалите по пътя му и колко семейства е загробил финансово и психически с безумие и простотия ,,,,,,,? Едва ли и той помни ,2018 В клиниката му влиза полиция , арести , Отново афера , но вече и с онко лекарства ,Адвокат бивш управник , Резултат нула Колко ли е скътал ,че така да се измъква сух ? Защо да забравим или да не искаме да си спомняме , Нали неговите наследници ще лекуват един ден вашите деца ,,,,,,,не дай боже, Царя давал 50 000 лв за глава на българин и после синчето Сименчо премиер . Прочетете историята и ескалацията на какъвто и да е проблем и ще видите ,че трябва да се корени за да не никне никога повече Или да се радваме на наградите на един професор – преводач . Парите са без значение когато си болен или имаш болно дете и никой не се замисля ,че е жертва на една престъпност щом имаш шанс , Но ако е и безплатно тогава и се правиш на ударен и си мислиш колко си на далавера от професора , А това ,че си глупак и си позволил да се правят опити с теб ,, Никой не се и замисля ..